Иван Бедров е написал тая сутрин интересен коментар на тема: Има и други хора. В него става дума за некои от най-последните подвизи на "наший народний кумир Бареков", който в делата си току-виж надмине и самия титан Бойко Борисов - и това може да се очаква, като го гледа човек как се е развихрил. Ех, господа и дами, живеем в най-грандиозни времена, не го забравяйте! И затуй бодро дигнете гърди и крачете в бъдното със самочувствието на... не знам на какво, вече ми втръсна да пиша. Е, на визионери, на "първостроители", на щастливци, примерно, знам ли на какво друго, не ми се мисли сега?!

Знайно е, че, понеже Бареков ми е една от "любимите теми" - пфу! - та се наложи и аз да се разпиша там с един коментарец; все пак грозно е човек да мине и да замине без следа, сякаш е стар презрян клюкар; затуй написах там следния коментар:

Мисля, че не е нужно да смятаме г-на Барекова за "журналист". Он, негова милост, е сичко друго, но само не журналист. Или пък "списувател": сам се похвали на едно място, че хич го няма в българската граматика, но това не му пречи да пописва тук-там из вестниците за некой и друг лев! А сега и блог си създаде, та ни ощастливи окончателно: ем да го гледаме у телевизоро, ем да го четем! А он, любезният и толкова обичан г-н Бареков, знайно е, си е просто дудук: с това, с дудученето де, започна, с него и, както изглежда, ке свърши един ден. Дудуците се менят, дудучещият е същиот.

Това момче е резил за туй, което днес минава за "българска журналистика". Официозната, "най-влиятелната", близката с всека власт, "журналистиката" (пардон!) от типа на Валерия Велева, Тошо Тошев, Бареков. Т.е. оная журналистика, дето оди за награда на Халкидики, дето се вози у президенскио самолет и пие виски, за да е по-близо до задниците, дето лиже и бърше - с пари, с банкноти, предполагам! - същите тия задници. Извинявам се за езика, но предмета, за който човек пише, необходимо предопределя изразните средства: няма друг начин. Предметът е такъв, такива думи требе да се използват. Имайте предвид, че съм много деликатен в случая, такъв предмет иска съвсем друг език.

Та значи Бареков е самообявил мястото си за "душевни мастурбации" за "най-влиятелния блог на света". Не знаех това, та особено ме радва тая сутрин факта, че го научих. Абе нема ли некой да се сети да даде некой държавен пост на туй момче, че си скъса задника от подмазване?! Говорител на правителството да го направят, български еврокомисар да го направят - он е приятел на премиера Борисов, и сички негови приятели требе да бъдат възнаградени с най-големи постове! - нещо друго да го направят, патриах, заведующ държавния морал, знам ли какво?! То не беха цаливки на обущата на бат му Бойко, то не беше лигавене, то не беха мазнотии, мас и лой течаха даже сека сутрин! Содра си газо туй момче, дайте му нещо де, да миряса най-после! Или щото много му давате е тъй усърден?! Чудна работа!

Значи "журналистът Бареков" - пардон, за малко щях да повърна! - бил написал тия знаменателни думи, които, да пази Господ, нищо чудно да станат и девиз на новата власт:

“Ако ще да е полицейска, но поне да е държава. Вече на никой не му пука дали ще има повече униформи по улиците или камионетки по пътищата. Важното е да има ред. Важното е да са пълни камионетките, пък нека пострадат и невинни.”

Но тия думи требе непременно да се запишат сос златни букви в неръкотворния пантеон на най-голямото морално падение на българската журналистика! Тя в лицето на такива като Барекова вече не е просто привилегирована презряна държанка на правителствата, тя е нещо като почетна чистачка на прословутите омацани нужници на властта, с които се прочухме даже в Брюксел. Щото върши, наистина, най-мръсната, най-гнусната работа.

Аз пиша тия неща не за да се заяждам с някой, а просто защото добре знам, че типът журналистика, олицетворяван от Бареков (и от Валерия Велева - и вся остальная...) е симптом не само на пълното падение на нравите, но тя е и предвестник на диктатурата. Както стана това пред очите ни в Русия - с възхода на техния самодържец Путин. Не ща такова нещо да се случи с нас, и затуй пиша, и затуй крещя даже на моменти...

Не знам дали знаете, но и там, в Русия, в техните телевизии, имаше журналисти, които най-мило, с влажен кучешки поглед и с точене на лиги, старателно, всекидневно, подобно на Барекова, прославяха усърдно гения Путинов! Срещу пари, разбира се, но и от вродена душевна низост, естествено! И в резултат Русия стигна дотам, където се намира сега: самодържавна автократия, в която има едно слънце и един государ: Путин. Комуто шибат чела у цименто сека сутрин не само такива като Барекова, ами и големи слоеве от оскотелия народ.

Тия неща не са безобидни. Те са игра с огъня, особено ако няма никаква гражданска, обществена реакция. Особено ако обществото ни се остави да бъде приспано и да претръпне пред низостите, пред гадните всекидневни подлостчици, пред ужасната нравствена смрад и мръсотия. Тия като Бареков са способни да превърнат България не просто в един вонящ нравствен нужник, в клоака, но и, както виждаме, в тюрма, в затвор, в концлагер, в бананова кагебистка республика, в каквото и да е, само да има простор за вихрене на низостта им.

Е, и срещу парички и подаръчета от олигархичната власт правят всичко това, но то си се подразбира. И на Халкидики одят, и на Бахамските острови сигур одят. Понеже всичко на тоя свят се заплаща, особено пък пълното нравствено падение и проституирането на медиите.

Ако такива като Бареков вършеха мръсното си дело само от вродена душевна низост и от склонност към подлостите, с мед да ги намажеш и да ги преглътнеш. Но нещата са много по-сериозни и не трябва да допускаме да ни направят не само на маймунки, както роптаеше навремето бай Ганя, ами да ни правят и на цела нация от въшлясали, от най-смръдливи орангутани! Човек не знае какво повече да каже - предметът е тъй грандиозен, случаят е така крещящ! - затуй и по-добре да спра!