Публикацията Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество! до този момент събра 166 коментара и броят им продължава стремглаво да расте, а дискусията е крайно разгорещена. До тоя момент аз, поради извънредна заетост, нямах време да отделя и да изчета всички коментари, а пък да се включа в самата дискусия хептен не можах. Днес обаче се наложи да мина оттам и, минавайки, не се сдържах, а ливнах малко масълце в огъня на толкова горещата сама по себе си дискусия. Ето какво написах там:

На мен пък ми се чини, че президентът Гоце Първанов требе да награди създателите на песента "Въх, Рамо, Рамо" с орден "Стара планина"! Хич, ама хич не се шегувам, напълно сериозно го предлагам, заслужават го сите: и певачката, и съпровода, инструментален и вокален, абсолютно сите, и композиторо също! По един орден "Стара планина" на шиите ще им дойде добре и само така благодарната нация ще може да изрази чувствата си на признателност към тоя гениален екип от музиканти, който има доблестта светкавично да реагира и да изрази най-дълбоките и съкровени трепети на българската народна душа по толкова бляскав начин. За което и свидетелстват коментарите в този скромен блог!

Аре, Гоце, действай, дай им ордена колкото се може по-бърже: ти на кой ли вече не даде тоя многострадален орден, а баш на тия, дето требе, не се сещаш да дадеш! На Майкъл Чьорни, пардон, на адвоката му, даде орден, на батето Славков тоже, на Ахмед Доган, разумеется, тоже го даде, на Симеона, канечна, също даде; на Тошо Тошев, любителят на виски, тоже го даде, на стрина ти Гюргя от Сирищник, пажалуйста, тоже требе да даде, ама не помня вече.

Раздаваш най-големио орден на България се едно с кофи, сякаш златните огърлиета са нeщо като лимонадени капачки. А сега земи, та върни тежестта на големия орден като го дадеш на народните кумири, на Биляна певачката и на останалите, на композиторо тоже. Бат Бойко също може да удари едно рамо, щото знаменитата песен него обезсмърти, а не мене я?!

Чекам скорошни резултати от предложението си, но за тая работа, другари коментиращи, требе да се понапънем сите, та да принудим Гоцето да даде дългожданния орден на тия, дето най-баш го заслужават. Затуй требе да открием подписка, кой че се ангажира с нея, да се самопредложи, лошо нема!? Да я направи де, туй имам предвид. И народо набързо да се изпонадподпише под нея, та Гоце да не може да мърда наникъде.

Оти он иначе е много итар человек, и коварен, и хлъзгав като охлюв е: затуй требе да бъде притиснат по-якичката, та да има некакъв резултат.

Айде чао, че бързам, само така минах, и иначе съм на път, обикалям отечеството с една кола, и за мой срам, мъча се по градчета и села да представям и, що не, да продавам новата си книга. Под надслов: "Авторът представя новата си книга: книга с автограф", абе какво ли не измислих, за да мръднат продажбите. Ала цела седмица се занимавам с туй мероприятие, което кой знае как ми щукна у главата, обиколих сума ти градчета и села около Пловдив и из Софийско, и знаете ли какъв е резултатът? Накратко ще ви кажа, пък като се върна по-подробно ще опиша ситуацията, която констатирах.

Та истината е: никой до тоя момент даже не се и спря да разгледа книгата, да я подържи в ръка. Гледат ме нашенци се едно съм слънчасал, гледат ме със съжаление, а некои търсят наоколо с поглед има ли паничка, в която да ми пуснат жълта монетка. То само тя оставаше де. Унижение пълно. Какво ли да говори човек?!

Иначе нашенци по градчета и селца маат яко кебапчета, дюнери, пици, преживят като митиляви уфци като минават пред скромната ми сергийка, ала никой до тоя момент не се спря да погледне към книгата: като видят книга, бегат като гламави, страх ги е да не се заразят с нещо, знам ли?!

И същите тия, разбира се, имат най-възвишени духовни потребности де, не ги коря хората, сите слушат "Въх, Рамо, Рамо" и щракат неистово с пръсти от съседните кръчми. Ама като се върна ще ви разправям по-подробно, айде сега да тръгвам, че днес съм решил да кисна неколко часа у центъра на Асеновград, да видим дали поне некой луд нема да се спре у сергията ми.

Заинатил съм се и докато поне един нашенец не се спре пред сергията и не подържи поне за 10 секунди книгата ми - "Изворите на живота" се казва тя де, новата ми книга - няма да мирясам и ще продължавам да обикалям Българията. Та белким открия поне още един такъв слънчасал като мен и щур сънародник, дето не се гнуси да държи философска книга у ръцете си. Чао засега и приятен ден!