Продължават разгорещените коментари върху публикацията във видеоблога, наречена Народът лудна по песента “Въх, рамо, рамо”, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!. Ето сега представям на вниманието ви нов забележителен текст, който е съчинил гражданинът Янчо Янчулев, страстен привърженик, доколкото разбирам, на премиера Бойко Борисов, за който именно се запя тази обикната вече от толкова хора народна песен:

Над милион и шестстотин гласуваха за ГЕРБ. Ако прибавим и гласовете на Ред, Законност и… и на Атака – смятай на колко българи им е дошло до гуша от Тройната коалиция. А сега да прибавим ли и тези, които не гласуваха? – всичките тези хора се надяват на промяна в политиката. Дано не им бъдат напразни надеждите.

Друго искам да споделя в тази връзка. За песента “Въх рамо”. Това е химнът на промяната. И тези, които агресивно я оплюват и отричат, не могат да се примирят с мисълта, че една малка и съвсем непретенциозна мелодийка се запя надлъж и нашир и им извади на показ кирливите ризи. Можете да сте гневни. Имате право. Но защо се гневите на песента, гневете се на Станишев и обкръжението му. Те ни докараха до този хал.

Но никой не дава право никому да се правят генерални обобщения от типа на: няма оправия в тая България, чалга избирател си избра чалга премиер, хора с дълбоко чувство за малоценност, долни потребности на простолюдието…

Внимание! – това не са един файтон хора! Сред това “простолюдие” са и преобладаващата част от българските студенти в Европа, нашите – вашите! – деца. И те ли са сред хората с дълбоко чувство за малоценност?

Поп-фолк музиката и чалгата се трайно социално явление вече 20 години. Те запълниха едно освободило се пространство – на т.н. масова песен, на партийните ви маршове, на позастарялата и поовехтяла естрадна песен (вметвам, понятието е ваше, комунистическо – няма такова животно на Запад!), на съветската песен, за която, до колкото си спомням, на времето имаше определена задължителна “квота” в БНР (макар, в руската да има и великолепни образци, в частност – романса), на промъкващите се, въпреки официалната възбрана, сръбски и гръцки кафански мотиви.

Природата не търпи празни пространства! Чалгата стъпи здраво там. Вкорени се дълбоко.
Какво направихте лично Вие, другарю Станишев, през вашия четири годишен мандат за изкореняването й? Какви мерки взехте? Какво й противопоставихте?

Чалгата – добра или, не – е надпартийно явление. Тя надхвърля границите на страната, тя е и балканска музика. Впрочем, както вече отбелязах, семето й дойде отвън, но земята тук се оказа благодатна. Последното, вероятно е свързано с богатата ни фолклорна инструментална традиция и музикантски свирни!

Да продължа ли? – тази балканска музика – в най-добрите си образци – вече две десетилетия шари из Европа и оказва забележимо влияние върху други жанрове – джазът, например. Защото водата на чалгата носи в себе си устрема на “надсвирването” и импровизацията.

Значи има, все пак добра поп-фолк музика, талантливо направена, и друга, да я наречем – бездарна. Ще се съгласите с мен – във всички изкуства е така.

Питам, кой се опитва да ни внуши, че песента “Въх, рамо, рамо” не е сред талантливо направените? Какви са мотивите им?

И защо в разбеснялото отрицание се подвежда под един знаменател (и, забележете – с пришита оценка за лош вкус, долни страсти, чувство за малоценност) значителна част от обществото ни! И при това се обижда безпардонно – на “чалга избирател”!

Прости им, Господи, безсилието! – те не знаят какво правят!