Г-н Инджев, хубаво пишете, вярно пишете и много мисли му идват на човек от прочетенето. Темата за двойното дъно не е нова и двойни стандарти е имало и ще има докато свят светува. Няма как да се спасим от това, във всякакъв план, обществен и личен.

Че досиетата трябва да се отворят, трябва, и напълно съм съгласна с вас, че трябва това да се направи умно и от честни позиции. Ей за това второто ама никак не съм сигурна, че ще се случи. Просто защото едва ли има хора, изпълзяли чисти от кочината на комунизма. От кочина никой не може да излезе чист, а и системата добре се грижеше да няма чисти хора.

Както и друг път съм споменавала в този форум, България не е нормална държава, обществото няма вече вътрешни защитни ресурси и решенията и мерките сигурно трябва да бъдат не от рода на „ама така се прави в нормалните държави“. За да ме рзберете, нека ви разкажа една лична история.

През юлските жеги на 2001 един петък късен следобед вдигнах температура; приличаше на т.н. летен грип и както се казва, ще ме помъчи ден-два и ще мине. Да, ама не. Нямаше как, обадих се на личната си лекарка (тогава ако си спомняте се бихме записали всеки при личен лекар); тя дойде жената, констатира някаква по особена форма на летен грип и каза, че ще мине с повече течности и витамини. Това продължи около седмица, температура около 41 градуса. Това, което близките ми можеха да помогнат беше да ме увиват в мокри чаршафи и га слагат лед на главата и сърцето ми. Личната ми докторка пак идва няколко пъти и все същото.

Тогава дъщеря ми се обади на една своя приятелка, млада лекарка, която специализираше гастроентерология с надеждата, че тя може да познава правилния човек. Дойде момичето, преди да каже добър ден, ме накара да си покажа дланите и отсече „марсилска треска“ (изследванията го потвърдиха). Обясни ми какво е положението и защо в този етап на заболяването вече е опасно да се приложи стандартното лечение, което ако болестта се хване отначалото, е почти 100 % ефективно. Но за мен, стандартното лечение щеше да е по скоро фатално.

И сега обърнете внимание, тук е същността на това което искам да кажа. Личната ми лекарка, толкова може жената, не разпозна болестта (няма диагноза). Организмът ми мобилизира естествените си ресурси, бори се като прави висока температура, изгражда интерферон, в резултат на което се отделят огромно количество токсини, които вече са заплахата за живота ми, а не вирусът или там каквото е на марсилската треска.

И започна борбата за извеждане токсинитите от моя изстрадал организъм - възстановяване на водния баланс и помощ за черния ми дроб. За това дори не трябваха специални и скъпи лекарства. Тази млада лекарка имаше куража да осъзнае необходимостта от помощ и се свърза по интернет с колеги – отзоваха се други две докторки, една от Италия, и една от Унгария.

Ето ме жива и здрава, преборила марсилската треска. Тази история не я разказвам, защото докато случката беше още прясна, обобщената реакцията на околните може да се опише думите “то значи не е било марсилска треска“.

Каква е връзката на моята „марсилска треска“ с досиетата? Ами голяма, според мен.

Обществото е болно, отровено от комунизъм, демократичен преход, корупция, престъпност, лъжи и лицемерие.

Мисълта и усилията трябва да са насочени към извеждане на „токсините“ от болното тяло на българското общество и трябват нестандартни решения. И честният начин, ако въобще има честен начин да се приключи с досиетата, не е грижата как този процес ще се отрази на СК, на дясното и политиците, а как хората, народа на България ще преживее този процес. Колкото и шаблонно да звучи, така е, защото хората, призвеждащи благата, са „кокошката, която снася златните яйца“. И май ножът е опря до кокола; някой или някои най-после разбират, че трябва да се спасява „кокошката, която снася златните яйца“ - иначе България я няма.

Знам, че няма да бъде лесно, но кое беше лесно – комунизма, прехода, демокрацията, корупцията, престъпността, икономическата криза? Кое беше и кое е лесно?!

(Автор: Сия - коментар в блога на И.Инджев, към статията "Двойното дъно на двойния стандарт")