(Съвместна публикация с блога на Alek Tomanov: Как се продават кожуси на Екватора – и хладилници на полюсите?)

Ако някой минава през моя блог, може и да е срещнал една моя публикация (със заглавие Нова издателска концепция: от септември ще стартира списание ИДЕИ), която всъщност е от вчера. Там обяснявам най-внимателно замисъла си за едно ново, младежко преди всичко, философско-психологическо списание, приканвам към подкрепа на ценната според мен идея, обяснявам, че много хора биха имали полза от него. И знаете ли какъв е отзвукът?

Никакъв, разбира се! Няма нито един коментар! Ако бях писал за тъпата политика, отзвук щеше да има, и то с десетки коментари, ако бях писал за цици, също, разбира се, такава публикация щеше да разбуни духовете. Но публикация за философия и за списание да разбуни духовете – това у нас е изключено! И е невъзможно, абсурдно е направо.

Много добре знам защо е така и по какви причини иначе не може да бъде. И в такъв случай сигурно ще се запитате: а за какво тогава, по дяволите, пишеш неща, за които предварително знаеш, че няма да имат никакъв ефект, че никой няма да им обърне внимание?! Защо, по дяволите, продължаваш да се държиш като търговец, който се мъчи да продава хладилници на Северния полюс и кожуси на Екватора?! На интересен ли да ни се правиш пишеш тия неща?! Как пък не ти дойде акъла, от години вече пишеш, издаваш и се мъчиш да продаваш книги, което у нас комай е същото както да продаваш кожуси в Централна Африка – е, признай си, че си непоправим идиот! И сега списание ще ми издава: разбери бе, наивнико, списание, в което по кориците и вътре не бъка от цици, просто няма как да се продаде някога у нас! Ето защо забрави за туй списание и вземи, та си гледай като другите животеца: именно, пий си биричката, яж си препечените наденички тип “кучешко наслаждение” – и си свиркай доволно!

Знам тия неща, обаче не мирясвам и няма да мирясам: защото нещичко все трябва да се прави. Иначе нещата стават отчайващи и безнадеждни. Тук някакъв си идиот иска да създаде списание за личности. За хора, които искат да бъдат не какви да е личности, ами разбиращи, мислещи, търсещи, успешни личности. Т.е. за хора, чиито душевен потенциал не се простира от преклонението пред великата чалга-примадона Гюргя до съзерцанието на обичайната си неделна порция от изображения на пищни цици. Което е за хора, искащи да се простят с духовната си нищета и да станат човеци в истинския смисъл на тази дума. Там пък друг идиот, да речем, се занимава с бизнес, и то не с крадлив, разбойнически, мутренски, т.е. нашенски “бизнес”, а с бизнес по европейски правила. По-нататък трети се бори да прокара някаква идея в образованието, здравеопазването, търговията и пр., опитвайки се с глава да чупи бюрократични стени и прочие. И само така се върви към промяната и към прогреса. Винаги е така било, така ще е и за нас.

А сега имам една малка молба към читателите на блога на Алек, пък и към читателите на моя блог, които ще попаднат на този текст. Много ми е необходим някой, който да владее предпечатната обработка на текстове и може също да прави красиви корици на книги – и също на списание като това, за което стана дума. (Аз съм направил нескопосано една примерна корица, но ми се иска всичко да е на ниво, за да не се излагаме.) Ако някой иска да ми помогне и да поставим по този начин основите на едно взаимно-изгодно и плодотворно сътрудничество, нека да ми се обади. Отначало няма как да мога да го залея с пари, злато и диаманти, но ако нещата потръгнат, ще може и да припечелва нещичко. Ще се уговорим най-подробно за условията, при които да си сътрудничим. Всичко ще бъде най-коректно уточнено и договорено. Не се притеснявайте, много точен човек съм – независимо от това какво приказват зложелателите ми по целия интернет.

Интересно ми е сега дали някой ще откликне на молбата ми? Не знам, но, надявам се, да, ще откликне. Що пък и да не откликне: и чудеса стават на този свят?! За нас чудо е това, което е практика в нормалните държави. По тази причина сме ненормална страна. Това е моето най-кратко обяснение на загадката на българските парадокси и неуредици…