Полемиката в интернет по повод гей-парада не спира. Партиите искат да изкарат някой и друг дивидентец от ширещите се сред простодушния народец "антипедалски" настроения, а пък десните политици мълчат, щото ако рекат нещо, което да не се разминава с демократичните им ценности, ще си навлекат омразата на възмутения народ (който и иначе предостатъчно много е възпитан да ги мрази!). Аз искам тук да изведа някои мисли, които ми се наложи да развия в една полемика в блога, започнала така:

Пич, докога че се напъваш: аз не те съдя за твойте убеждения, ти не ме съди за моите. Никой не иска да убива, гони или гори педерастите. Просто не искам да приема, че това тяхното е нормално и не искам да им се дават деца за отглеждане и т.н. От опита на Запад знаем че това започва с парадите, затова сме и против тях. Стига си правил напъни да принизиш българина до някакъв примитивен човек, който, виждаш ли, трябва да харесва извратеноста на педерасите. Не ми пука от такива псевдоинтелектуалци, които за да покажат колко са модерни размиват моралните си граници. Аз и 99% от Българите не искаме смърт за педерасите, нито нещо, което да им наруши човешките права. Искаме само да пощадят морала ни и да не ни навират аналните си отверстия в очите. Защото разлика между гей и нормален човек е сексуалното му препочитание, а когато правиш парад на гейовете това е, което показваш.

Отвърнах на тоя човек, пък и на някои други, и ето в крайна сметка до какви "кощунствени" мисли развих, заради което отново бях обявен за толкова лош човек, че даже и приятелите му почнаха да се отказват от него:

Моето становище е предизвикателно, но това съвсем не означава, че претендирам за титлата "вестител на истината". За мен е много важна реакцията на другите по повод на моите твърдения, поради което, за да я получа, ми се налага да бъда провокативен.

А иначе мнението ми е твърде просто и саморазбиращо се: ако някой сега по "най-чисти" и "морални" подбуди и с оглед на "обществения интерес на мнозинството" поиска да забрани гей-парадите (т.е. да ликвидира конституционното им право да демонстрират), то утре някой друг ще пледира да се забрани на някои други да се ползват от същите или от някои други права, а пък ако не реагираме сега в защита на конституционни права на човешки същества от това сексуално малцинство, с това де факто насърчаваме бъдещи посегателства на собствените ни права. Толкова е просто това, сигурен съм, че всеки може да го разбере.

За нас, човешките същества, има важни, по-важни и най-важни неща. Сред най-важните, и дори най-важното, са нашите човешки права. Да се пледира за ликвидирането на част от правата на хомосексуалните означава да работиш срещу собствения си интерес, щото утре някой друг ще иска да ограничи собствените ти права. Ето, Сидеров примерно може (ако се докопа до власт) да прокара закон, според който всички, които са работили на Запад, да бъдат обявени за "предатели на националната кауза" и да бъдете лишени от гражданство; същият Сидеров сега крещи срещу "обратните"; диктатурата все отнякъде трябва да тръгне... спомнете си примера на Германия (1933 г.); кои са били първите жертви на националсоциалистите?!

Кой кого иска да изнасилва: хомосексуалните хомофобите или хомофобите - хомосексуалните?! Аз си мисля, че оня, който се чувства застрашен от хомосексуалните и демонстрира крайна загриженост и обезспокоеност заради тази опасност, прави така, понеже даже несъзнавано за самия себе си, дълбоко в себе си желае, примерно, да тия хомосексуални да направят с него онова, за което той така страстно ги упреква - и дори, представете си, "презира" :-)

Сякаш говорим на различни езици, но няма нищо, трябва да се разговаря и по тия проблеми, които съвсем не са толкова прости както изглеждат на пръв поглед...

В този момент анонимният написа следното:

Нека кажем така - както едните имат право да парадират, така имат право и другите, тези, които не ги одобряват, да си кажат мнението на свое шествие. Иначе аз намирам и двете страни за неприятни и мисля, че скандала се вдига, отново за да се отклони вниманието на народа от това, че бюджета на държавата е изчерпан.

Не ми харесва в статията ви това, което се получава... Един вид разделяне на хомосексуални и хетеросексуални и не знам по какви причини натоварвате първата група с някакви общи (положителни) характеристики. От което излиза, че другата група, обречена на невежество, не притежава такива. Разбирате ли ме, аз съм против всякакви илюзорни разделения на групи, класи, общества, култури, нации, ако щете и недоказани с нищо общи приказки. Виждам тази си позиция като дълбоко хуманистична. Не знам според Вас има ли по някакъв начин дискиминиране на хомосексуалните в България? Аз не съм го забелязал, напротив, масовата култура даже ги толерира (в един такъв контекст и аз съм част от това). По отношение на самата им сексуалност... не я разбирам, но не бих и я нападнал, защото си е тяхно право. А иначе за парадите... Какво е това? Какво иска да каже? Как се връзва с "ценностите", които изброихте в края на статията си? Как постига за напредъка на демокрацията примерно? Каква е целта на гей-парадите?

Отвърнах така: Става дума за фундаментално човешко право: правото на демонстрации, правото гражданите да имат възможността открито и публично, на улицата, да заявят някакви свои искания. Никой не може да ме убеди, че по съображения от "висша сексуално-морална целесъобразност" на една обществена група, именно на хомосексуалните, трябва да бъде отнето това право. Защото това става прецедент и открива възможността и на други обществени групи постепенно да бъде отнето същото право, пък и някои други, свързани с него, права. Това е началото на пътя към диктатурата и тиранията.

Ето, утре ще се яви някой (след като с нашето, твое и мое, съгласие, бъдат отнети правата на хомосексуалните да демонстрират!) и ще рече: таварищи, господата Х и У са вредни за обществото, нека тогава да им отнемем правото да имат и да пишат в свой блог или по форумите. Таварищите ще изръкопляскат, и, "прощай, свобода", ще запеем тогда ний с тебе, сещаш ли се що ще стане?! На мен, примерно, най-големият свободолюбец на българския интернет, Богомил Шопов, вече веднъж ми отне правото да се изкажа на блогърска среща, и то под бурните и продължителни овации все на такива като него свободолюбци. И преди 1989 г. съм им сърбал попарата на такива, а и досега, виждаш, си имам постоянни проблеми: не мирясват, докато човек не сколаса да почне да мисли като тях. Т.е. докато не се откаже от правото си да има своя позиция. На туй у нас му викат "свободолюбие" и "толерантност": който мисли като мен, заслужава да живее, другите да мрат.

Ето затова ще се боря за суверенното човешко право на различност (независимо от това за моя или чужда различност става дума!) докато съм жив...

Анонимен каза: Грънчаров, ако забелязваш във всичко което казват излиза че който не споделя тезата ти е или сбъркан хомофоб или умишлено се прави на идиот. Когато водиш спор трябва да допуснеш че има вероятност да не си прав. Твойте убеждения са с някаква фанатична природа и надали може някой да те разубеди, че гейовете имат правата на останалите в обществото. Ако не си разбрал хората не са срещу самия парад а идеята да се показва нещо неморално за по голямата част от обществото и последствията които води този парад (осиновяване на деца и т.н.). Неморално е да се пикае на площада и обществото не би го позволило, но според твоите разбирания това е ограничаване на правата на пикаещия. Разбираш ли колко си елементарен: винаги е имало правила които трябва да се спазват, пример нудистите - няма нищо лошо в голотата но не изкаме да виждаме голи хора по улиците - толкова ли ти е трудно да проумееш защо всъщност сме против този парад. Никой няма да ти забрани да пишеш в блога без причина но ако пишеш опасни за обществото неща - примерно подсрекаваш към тероризъм ще ти забранят защото това е нещо което не се приема от обществото - това как го наричаш нарушение на човещките права ли?

Ангел Грънчаров: Няма какво някой да ме убеждава, аз това добре го зная и няма да отстъпя от него: човешките същества, които са гейове или пък от някакви други малцинства (независимо какви са те) имат съвсем същите права, каквито имат и всички останали човешки същества. И тук няма за какво да се спори. Това, че сме различни, не е зло или пък превелико нещастие, а е благо: да ни пази Бог да не станем еднакви!

Раз-личността е корен на личността; неслучайно коренът на тия две думи е един и същ; ако не сме различни, ако се боим от различията си, това означава, че предпочитаме да си бъдем безлични.

Аз лично не искам да живея в мило приблейващо и единодушно стадо; искам да живея в некомунално човешко общество, в което личността, а не еднаквомислещата комуна, е първоначалото; човешко е общество само когато признава суверенните права на личността да бъде себе си, да бъде свободна, да бъде различна.

Ненавиждащите различностите всъщност люто мразят свободата; хомофобите всъщност не толкова гейовете, а по-скоро свободата не могат да търпят...

Говоря по принцип и отстоявам едно според мен непоклатимо човешко право: правото хората свободно и мирно да демонстрират, да заявяват открито различията си, особено когато считат, че "голямата общност" или държавата застрашават техните права или тяхното достойнство. По този въпрос няма да отстъпя никога. Даже и да загубя всичките си приятели. Тук мисля точно като Аристотел, написал: "Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа!".

Тия моменти, които са те възмутили до дъното на душата, в никакъв случай не са насочени лично към теб, а са изречени по принцип и жилото им е насочено към изцяло немислещия "народен бабаит", който сам не знае защо толкова мрази "обратните"; мрази ги, предполагам, щото "така требе".

Ето такива ме карат да бъда безпощаден; жилвам ги, та белким се позамислят; и то е за тяхно добро, не за мое; ама къде ти да разберат това?! Но някога, пък било и късно, може и да разберат, нищо чудно да разберат; хирургът също по най-жесток начин бърка в раната, реже и предизвиква болки, но то е за доброто на пациента; да му се сърдим е просто глупаво.