Носталгици по миналото е имало винаги в историята и във всички общества и вероятно винаги ще има. Източна Европа днес е пълна с такива носталгици. Всъщност те никога не са мнозинството от народа, но за съжаление, за разлика от демократите, са добре организирани в посткомунистическите партии. В България например едва ли са останали повече от 500 000 твърди избиратели на БСП. Демократичният вот, макар и несравнимо по многоброен, е зле организиран и разпилян.

Имам обаче една принципна забележка. Този приятел от форума, както впрочем можеше да се очаква, поставя в центъра материалното и носталгира по мнимото си материално благоденствие преди 1989 г. (отделен въпрос е дали това наистина беше благополучие.) Това е фундаменталната грешка на повечето недемократи, но и на немалко демократи. На фундаментално ниво демокрацията няма нищо общо с материалното благополучие. Не е правилно да се отъждестява демокрацията с капитализма. Не затова сме демократи, защото демокрацията ни осигурява благосъстояние. Дори да беше обратното, дори само диктатурите да осигуряваха материален просперитет, пак щяхме да бъдем демократи, защото свободата за нас стои по-високо от всякакви материални съображения.

За съжаление повечето хора са прекалено фиксирани върху материалното. Ако утре Северна Корея започне да плаща по-високи заплати от САЩ, мнозина американци вероятно ще да станат гастарбайтери в Корея, независимо от диктатурата, която цари там. За повечето хора парите, не свободата и демокрацията, са в центъра на вниманието. Емигрантите от Третия свят не идват в ЕС и САЩ, защото са недоволни от нивото на демокрацията в своите страни, а чисто и просто за по-добро заплащане.

Друг въпрос е, че съвременната западна демокрация обикновено върви ръка за ръка с пазарната икономика, която е по-продуктивна от разните форми на планова икономика. Това обаче е вторично и не чак толкова съществено. Демокрацията не е еквивалентна на капитализъм, както обикновено се приема. Вярно че, че засега това е една добра комбинация, но на теоретично ниво не е ясно дали демокрацията не е съвместима и с други форми на икономическо устройство. Разбира се, екстремни варианти като централизираната държавана планова икономика не са съвместими с демокрацията.

Иначе няма никаква база за сравнение между България от 1978 г. и България 2009 г. Стоки по време на социалзима нямаше, а тези, които все пак се намираха, бяха с изключително лошо качество. Ако днес се открие магазин със стоки от времето на социализма на същите ниски цени или дори направо без пари, дори най-големите ностаглици няма да си купят нищо от тях. Колко струва днес една тогавашна "Шкода", даже да беше чисто нова? 100 лв, 200 лв? Мисля, че никой не би я приел като подарък дори. За повечето хора без особено значение, но за мен абсолютно централно: какви книги можеше да си купиш преди 1989 г.? Безценните томове на др. Тодор Живков например. Липсата на достъп до информация и книги беше едни от най-вбесяващите моменти при социализма.

И още нещо. Носталгиците обикновено носталгират 20-30-40 години назад. Дотам стига паметта им. Никой не си прави труда да проучи по-далечното минало. Даже за Вълко Червенков, който „намаляваше” някои цени, не си спомнят вече. Всичко се движи около 1970-1980 г. Да не говорим за Малинов, Стамболов, Радославов например. А какви бяха цените при Константин Стоилов? А при Иван Асен Втори? Може би най-евтино е било при Петър Първи?

Но това са хората - глупави, ограничени, елементарни, немислещи, първосигнални. Такива са, няма други. А може би не е и толкова лошо, защото ако всички бяха гении, как щяхме да изпъкнем ние – умните? Ха-ха - тогава за нас нямаше да има работа и хляб.

(Автор: Стоян; отговор на публикация на носталгик по комунизма.)