Гледам, че Алек Томанов е публикувал моето първо есе от новата поредица, която се споразумяхме да излиза при него. То се нарича Българският, простете ме, “елит”.

Това, впрочем, е инициатива, при която "блогър гостува на блог"; за мен е чест да имам възможността да кажа на приятелите и читателите на Алек, предимно млади хора, някои мисли, които ме вълнуват; в моя блог пък отдавна е добре дошъл всеки със свой текст. Като, както знаете, най-смислените коментари веднага щом ги забележа им оказвам честта да ги публикувам като самостоятелни постове. Смятам, че едно такова сътрудничество е похвално и полезно.

За да подразня любопитството ви и да ви подтикна да идете в блога на Алек да изчетете целия текст, ще публикувам само заключителния акорд на въпросното есе:

Това е положението, такъв е елитния ни “матрял”. Днес ситуацията е отчайваща, понеже към селско-просташкия по същината си комунистически елит се прибави чалга-мутризираната негова подправка, родена в годините на нашата специфична “демокрация”. Та се стигна до днешната свинщина, когато за “народни трибуни” са провъзгласени бай ви Вучков, Сидеров, Яне, Слави Трифонов, бат ви Бойко, Камелия, Кондю, Азис (леле, за малко да забравя самия Азиса!), леля ви Гюргя, Гоце Първанов и… пардон, казвам ви набързо сбогом, щото ми се налага да ида да повърна...

Това е, радвам се, че заедно с Алек поставихме едно добро начало. За всеки петък съм обещал да пращам по едно есе на най-различни теми, ангажирал съм се, дано имам сили и време да удържа на обещанието си. А пък текстът при него ще се появява именно в петъчния ден. В менюто отдясно има линк или банер на колонката "Грънчаров600", който е пряк път, ползвайте го в петъчния следобед ако желаете да разберете каква нова тема се обсъжда там.