Ето един кратък разговор тази вечер в Скайпа, който поставя някакъв проблем, свързан с общуването и разбирането между хората. Обади ми се някой (някакъв) съвсем непознат, с когото никога не съм разговарял, и между нас протече следния разговор:

НРо каза: Ти какво си завършил?
Ангел Грънчаров каза: Философия съм завършил.
НРо каза: А това ли преподаваш?
Ангел Грънчаров каза: Да. Това преподавам.
НРо каза: А какво ти е мнението за говоренето на "ти" и на "вие"? Щото не знам как да се обръщам...
Ангел Грънчаров каза: Ами зависи, когато уважавам някой, му говоря на "вие", а когато той ме уважава - му говоря на "ти" :-) Така прави и ти.

Така му отвърнах. Говоренето на "ти" е израз на откритост, на приятелско отношение, на близост. "Вие" си е официално говорене. В медиите обаче напоследък все повече се налага говоренето на "ти"; примерно учиндолският гений Слави Трифонов мисля, че когато правеше интервю с Михаил Горбачов, за да покаже, че е равен даже с него (санким, и ний не сме толкоз прости и изостанали, али сме велики, сме нещо като звезди от световна величина!), говореше със самия Горби на ти, все едно този Горби е също е от Учиндол. В интернет почти изцяло се говори на "ти", т.е. хората се държат свойски, което не им пречи да се държат и съвсем просташки, а пък говоренето на "вие" се оценява че излъчва хладина, дистанцираност, надменност, т.е. звучи на хората някак си високомерно.

Та това мое съвсем случайно хрумнало ми изказване: Ами зависи, когато уважавам някой, му говоря на "вие", а когато той ме уважава - му говоря на "ти" :-) как ви звучи, дали в него не се крие частица истина? Или е просто най-банална шега? Или още по-лошо: е само опит за шега, за остроумие и за духовитост?

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >]

Как да си купя книгата?