Един мъдър човек, когото извънредно силно уважавам, а именно Иван Христов, българин, живеещ и работещ в Барселона, Испания, е написал нещо за начина, по който той възприема книгата "Изворите на живота". Тя е в неговите ръце от може би седмица: изпратих я най-напред нему, понеже той е един от спонсорите на книгата, а тя излезе на белия свят благодарение на неколцина приятели на този блог.

Радва ме признанието му, че за него звучат като вълнуващи ония текстове, които наистина ги писах в невероятно вдъхновение. Ето какво той пише там между другото:

Малко е да се каже "впечатли", тя ме грабна още от първите редове и до сега не ме е оставила на спокойствие. Тази книга не може да се чете като всички останали, тя провокира, тя "издевателства" над читателя, тя не го оставя равнодушен.

Няма по-голямо щастие за автор да разбере, че това, което е написал, достига не просто до ума, но и до душата, а особено пък до сърцето на читателите. Защото:

"Най-много от всичко пазете сърцето си: защото в него са изворите на живота"

 

btntype = 1; blog_id = 568; url = "http://aig-humanus.blogspot.com/2009/04/blog-post_1833.html"; svejo_url="http://aig-humanus.blogspot.com/2009/04/blog-post_1833.html"; svejo_title = "Пожелание от приятел: На добър час на "Изворите на живота"!"; svejo_skin = "compact"; svejo_theme = "standard"; svejo_bgcolor = "FFFFFF";