Здравей, Ангеле,

Доста отдавна получих писмото ти, може би повече от десетина дни, но все не намирам достатъчно време, за да ти отговоря. Днес, обаче след като прочетох новата ти статия за годишнината от гибелта на Левски, реших да не отлагам повече. Докато четях, преди още да стигна до мястото, където пишеш, че си плакал, на мен ми се насълзиха очите, но по-нататък видях, че и ти си плакал докато си я писал.

Покъртителна статия, ще ми се ако може повече хора да я прочетат и да видят какъв овчи народ сме. Между другото, някъде бях чел, че един от турците, който е съпровождал Левски, го е чул да изказва съжаление в молитвата си към Бога, непосредствено пред бесилото, че е изоставил неговото дело и се е захванал с такава безсмислена борба за един народ, който не заслужава да бъде свободен и е молил Бог да му прости.

Да, приятелю, тъжно но факт. Турците са уважавали Апостола повече от българите, те са му се възхищавали и едновременно недоумявали, защо е тръгнал да се погубва за такъв народ, на който робството по му харесва. И затова, знаейки и позовавайки се на психиката на българина, не са имали голяма охрана да го пази. И може би си прав, че донякъде са се надявали да го освободят, жал им е било да си отиде един такъв велик човек ей така, за eдното нищо.

Аз в моето студенство имах един приятел турчин, от Кърджалийско, казваше се Али Д. Чаушев, не го зная сега къде, е жив ли е здрав ли е. Загубихме си следите покрай т.н. възродителен процес. Та това момче не го давах за петима българи. Много разчитах на него, знаех, че каже ли дума няма отмятане, за разлика от мнозинството българи.

Та думата ми беше за народа. На един народ ако му е било лошо, няма да търпи 500 години робството: значи му е хубаво да не му е хубаво на българина! И аз като теб, макар и не философ, често съм си задавал въпроса: "Защо сме такива ние, българите?" отговор не съм намирал. Това е то нашата т.н."народопсихология", вие философите по-добре ще го формулирате и може би един човешки живот няма да ви стигне да го разрешите тоя казус.

Наскоро разговарях с по-големия ми син, живеещ в Габрово. Той често посещава Козлодуй, тъй като покойната ми съпруга беше от там и знаеш ли какво ми каза: "Татко, срещах се и разговарях с работници от АЕЦ-а, блоковете на централата са готови за пуск, само се чака момента за това". На моята реплика, че това няма да стане, че е само една пиар акция на Георги Седефчов (Гоце) и правителството с цел да отклонят вниманието от некадърното управление и да подготвят психиката на "овцете" за референдум за излизане от ЕС, той ми отговори: "Ами за какво ние тази Европа, само заради едното свободно пътуване, по-добре да имаме евтин ток, и без това нищо добро не сме видяли до сега от Европата, само санкции и дето плащаме толкова пари за членство."

Скъпи приятелю, синът ми е само на 29 години и разсъждава така, а какво да мислим за останалите! Просто бях потресен, няколко дена ходех като "ударен самолет", да използвам едно жаргонно определение. Каза ми още, че масово тече подписка в подкрепа на президента за мажоритарен вот на следващите избори.

Не зная тоя народ, нашият, какво може да го изкара от летаргията. Всеки вижда и знае всичко и за Гоце и за Доган и за мадридския хитрец и мошеник, но си трае и се спотайва така както, когато са водили Апостола към бесилото. Да, жалко, народа не осъзнава наистина, че подарената свобода не е свобода. Трябва сами да си я извоюваме. Просто няма "безплатен обяд", както се казва в една фраза. Никой, нищо не ти дава даром.

Един мъдрец е казал: "Народ без вяра не е народ!". Преди 9. ІХ. 1944 г. народът е вярвал в Бога, след 9-ти е вярвал в комунизма, сега не вярва в нищо. Не можем да се поучим от съвременната история и да разберем, че където народът вярва, има просперитет, където цари безбожие, остава вярата в парите и насилието.

Ей-там мисля, че е разковничето. Един вярващ човек няма да открадне няма да убие, няма да излъже, изнасили и т.н., защото и да не го види види никой, знае че Бог го вижда и от него не може да се скрие. Не случайно първата от притчите Соломонови е "Страх от Господа е начало на мъдростта" (Пр.гл. 1 ст.7.)

Като се замислим, ще установим, че няма мъдър атеист. Колкото и умен да е един човек, не вярва ли, все в нещо ще се издъни, вярата е голям коректив! Само невежите могат да са атеисти: колкото повече знае човек, толкова повече се убеждава, че всичко е дело на един Велик Творец, че нищо не е станало случайно на този свят.

Това е то, братко, нашата "любима" народопсихология. Бях чел една истинска история за един рецидивист затворник, който дълги години бил в затвора и толкова свикнал, че когато го освободили, още на третия ден пожелал да се върне и да продължи живота си там: просто човечецът не е знаел какво да прави със свободата си. Така е и с масовия българин: толкова е свикнал да го тъпчат, че чак не може да приеме друг начин на съществуване.

Аз съм отчаян и обезверен, също като теб се срамувам понякога, че съм българин. Народът ни е затворен в една турска тоалетна, как да се спаси от чалгата, от робското съзнание, от простотията.

Навремето не случайно бяхме социалистически лагер. Сакън да не видим как живеят европейците за да не пожелаем и ние да поискаме такъв живот. Наскоро в Испания беше изчезнало едно момиче на 16-17 години. В няколко града народа се вдигна на протест и хората заляха улиците, протестирайки срещу незнайния престъпник.

В България всички ги знаем кои са престъпниците, но нищо не се прави. Българинът се смята за най-умния от всички и само гледа сеир. Такива мисли ме вълнуват и много си мисля дали въобще ще се върна отново да грухтя в кочинката, наречена "България".

(Автор на тия горчиви мисли е Иван Христов, живеещ и работещ в момента в Барселона, Испания. Той ги сподели с мен в едно свое писмо до мен, но аз сметнах, че ако повече българи имат възможността да прочетат такова искрено, написано сякаш с кръвта на сърцето писмо, може би ще преживеят душевен поврат и духовната сила, съдържаща се в него, ще ги подтикне към личностна промяна. Помолих го да ми разреши да го публикувам, моят приятел каза "да", е ето, писмото е пред вас.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!