Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: angeligdb
Категория: Политика
Прочетен: 2174057
Постинги: 2816
Коментари: 890
Гласове: 1119
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
17.02.2009 22:08 - Големият политик и държавник Иван Костов "отвътре", като житейска философия, като личност и морал
Автор: angeligdb Категория: Политика   
Прочетен: 1483 Коментари: 3 Гласове:
0



 

 

imageИван Костов: У нас лошите хора най-много спекулират с думата “морал”, дата: 06-02-2009, в. “Уикенд”, интервю на Люба Кулезич

- Миналата седмица още трима напуснаха парламентарната група на ДСБ. Как си го обяснявате? Защо ви обърнаха гръб, а преди бяха сред най-запалените ви почитатели?

- Няма да говоря за това. Те отдавна са напуснали физически.

- Винят ви за неспазени от ваша страна морални ангажименти при избирането ви за лидер на партията. Твърдят, че сте вреден за демокрацията. Защо стана така?

- По принцип избягвам да обсъждам морала на другите. Не приемам морализаторстването. Темата за морала у нас е обект на тежки злоупотреби. Някои са направо зловещи - имаше дори “нов морал”. Изглежда българите са податливи да бъдат морално манипулирани и то от лоши хора. Има един изначален етичен ключ. Той е всеобхватната любов, провъзгласена от християнството. Всичко останало, поставено извън тази рамка, е промиване на мозъци и спекулация, зад която обикновено се крият някакви групови интереси. Блестящи европейци отдавна са се изказвали по тези въпроси. Жалкото е, че в България злоупотребите с моралната проблематика все още намират почва. Само човекът, който не таи в сърцето си злост, гняв или омраза и обича дори враговете си има правото да се произнася за морала на другите.

- Нима вие обичате всички?

- Полагам огромни усилия да обичам хората, включително политическите си опоненти. И трябва да ви кажа, че често успявам.

- През какво минават такива усилия?

- Минават през прошката и през вътрешното смирение. Прошката отключва голяма духовна сила. В момента, в който простиш, се чувстваш окрилен от душевна енергия. Особено, когато трябва да простиш голяма грешка. Тогава усещането, че си надмогнал себе си, е пречистващо.

- От кога се научихте да прощавате?

- Винаги съм го можел. Възпитан съм като християнин. Отгледан съм като християнин в християнски дом. Друг е въпросът, че съм участвал в битки. Това е големият грях на политика-християнин, но той е изначален. Потребностите на общността не винаги вървят ръка за ръка с грижата за душата. От тук се раждат и големите противоречия между политика и християнина. Но не е невъзможно да се съчетават. Просто има моменти, в които човек отделя време за покаяние, за смирение и за прошка. Това време може да трае с месеци, дори години. Затова само ще кажа, че политиката е много тежка професия.

- Кое е най-тежкото в нея? Неизбежната подлост, двойните игри, задължителното лицемерие, ударите под кръста?

- Не, не. Конфронтацията е най-тежкото. Всичко останало, което изредихте, е част от нея. То е елемент от битката. Велики китайски философи и пълководци са изяснили същността на битката, опирайки се на хилядолетен опит и култура. Щом влезеш в битка, трябва и да хитруваш, и да заставиш противника да приеме поражението. Трябва да му оставиш вратичка, през която да излезе и да му дадеш възможност да се предаде. Най-важното е обаче да пазиш хората. Да не даваш жертви от своите, пък ако може и другите да защитиш. Великата стратегия на победата е безкомпромисна. Имаш за цел да победиш противника си. И заради това трябва да приложиш средствата, които имаш, а не да ги подлагаш на съмнение.

image- Но българските политици са заподозрени, че не воюват истински за интересите на своите избиратели. Правят го привидно и показно, а зад фасадата се съешават помежду си. Това ли е най-грозното в българската политика?

- Не става дума за красиво и грозно. Това е подло. Хората ни изпращат в Народното събрание, за да отстояваме интересите им. За целта трябва да се конфронтираме и да правим компромиси. Ако престорено изпълняваме тази роля, а зад гърба на всички се обаждаме по телефона на своя политически противник и му казваме “направи ми услуга”, подменяме обществената си функция. Същинската фасадна демокрация е, когато всички са се накачулили на каруцата, теглена от народа, но едните си играят на управляващи, а другите на опозиция.

- Но и вие сте били обвиняван в такова нещо. Защо не успяхте да убедите повече хора в обратното? Защо те не успяха да отличат демократа във ваше лице от престорените опоненти и от корумпираните?

- Не ме предизвиквайте да казвам лоши неща за много хора. Не искам да го правя. Вчера дискутирахме в партията, че не е наша работа да казваме персонално кой е лош и кой добър, защото ще злоупотребим като онези с морала. Независимо от едно или друго мнение, всички в парламента знаят, че ДСБ е партията с най-чисто политическо поведение и най-близо до това, което се разбира като истинска политика. Всеки има право на съмнение: карикатуристи, публицисти, хора на изкуството. Това е демокрацията. Винаги ще има хора, които се съмняват дори в най-честния, в най-доблестния – “този за какъв се мисли?”. Естествено е да бъде така. Но това, че ние сме безкомпромисният противник на БСП, „това го знае всяко хлапе”. Дълъг и не лесен е отговорът, защо не сме убедили по-голямата част от обществото в това.

- Да поговорим за онзи скандален документ, публикуван в “Труд”, според който предлагате на бъдещите си съюзници вдясно начин за разпределяне на депутатски места според финансовото участие на всяка партия.

- Няма такъв документ. Документ е нещо подписано, адресирано, с получател и адресат. “Труд” дължат отговор кой им подхвърли текста. Те твърдят, че го имат с мой подпис. Нека го извадят и покажат. Ако нямат какво да покажат по-добре да внесат пари за кампанията на ДСБ като компенсация. Ще бъде прозрачен начин на подпомагане. Макар действията им да направиха голяма услуга. Ще я коментирам след като завършат успешно разговорите за широка коалиция вдясно. Във всеки случай интригата им даде силен тласък на преговорите.

- Обсъждано ли е коя партия с какъв финансов дял ще участва в подготовката на изборите?

- Не. Отделни елементи на финансирането са били обсъждани.

- Това нормално ли е?

- Разбира се. Именно това е почтеният начин да се покаже какво точно и как ще се прави. Ще го кажем. Тогава, когато сме готови, ще се подпишем и покажем документ.

- Все пак, ще се пазарите ли кое депутатско място колко лева ще струва?

- Така интерпретация е наистина много злонамерена и откъсната от действителността. Истината е друга, но е много проста. Всяка партия трябва да даде средствата за кампанията за избирането на своите депутати, защото върху партиите има контрол. Ако друг ги даде, депутатът няма да е на партията, а на този, който му е платил кампанията. Това се е случвало често пред очите на всички, но е незаконно. Ако е чисто финансирането на партията, ще е чисто и финансирането на депутата. Ако финансират олигарси нищо от досегашните съмнителни практики няма да се промени.

- Вие за колко депутати можете да дадете средства в кампания?

- ДСБ може на много. При това ще финансираме своя дял от кампанията по най-открития и почтен начин. Ще го направим пред очите на всички така, че никой да не може да каже нищо срещу нас. Никога няма да допуснем наши народни представители да бъдат избирани с чужди пари.

image- Непрекъснато ви обвиняват, че в името на властта сте готов на всичко. Сочат ви като последовател на Макиавели и на девиза му, че целта оправдава средствата. Мислили ли сте някога каква цена сте готов да платите заради власт?

- За власт никаква. За политическа цел е друг въпрос. Мислил съм каква цена не бих платил за нищо на света. Има много граници, които не бих прекрачил - никога не бих насилил, не бих злепоставил, не бих убил, не бих вкарал в затвора човек, за да си разчистя пътя. Нито едно престъпление не бих извършил в името на политическа цел, а списъкът на престъпления в Наказателният кодекс е много голям. Готов съм да участвам в политиката на много конкретна цена, но не на всяка цена. Затова няма да се уморя да твърдя, че не съм престъпил нито веднъж закона. Защото, ако бях го направил дори и на йота, всеки прокурор с политическа поръчка щеше да ме е злепоставил в последните осем години. Мисля, че това е достатъчен отговор. Но освен него, не бих продал „законово” българските национални интереси. Никога не бих допуснал да бъде преразгледан договорът за газа, например. Никога не бих подписал преди десет години, че през следващите тридесет България ще получава такса от 1, 67 долара за пренос на 1000 куб. м. газ през 100 км. български тръбопроводи. Защото това е директна кражба от българите, макар и без нарушение на закона. Ами, че в края на договора толкова може да струва само токът за работата на една помпена станция. Много други неща не бих направил, само и само да остана в политиката. Никога, не бих се съюзил с БСП.

- Спрягат ви за човек, когото БСП тайно харесва?

- Аз имам самочувствие на човек, който винаги е бил безкомпромисен противник на БСП. Още от 1989 г. всяко мое политическо действие е било насочено срещу властта на БКП/БСП. Така ме възприема самото БСП и неговия бивш репресивен апарат. Какво казват някои хора наистина не ме интересува. Впрочем в демократичното общество всичко трябва да се подлага на съмнение. Но съмнението на едни не бива да помрачава разсъдъка на останалите.

- Кой е компромисът, който ви коства най-много усилия в тази ситуация, която повечето българи възприемат като криза?

- Аз съм го обявил: широка дясна коалиция извън ГЕРБ, която да бъде равностоен участник в управлението. И да бъде способна да гарантира възстановяване на европейския курс на страната. Да спре Първанов и БСП да опитват да плъзнат България към опасната за сигурността й геополитическа прегръдка на Русия. Такава политика ни прави опасен член на ЕС, въвлича държавата в грандиозна и незапомнена корупция. Обвързва ни в тоталната енергийна зависимост от Русия.

- Защо ГЕРБ се превръща непрекъснато в странен чип, който ту влиза в дясната коалиционна игра, ту излиза оттам?

- Първо, ГЕРБ отива самостоятелно на избори. Второ, липсва доверие във възможностите му да управлява. Вижте как опипом се решават в момента въпросите в София: с непрекъснати корекции и отстъпки. Няма започнат и решен транспортен, социален, инфраструктурен въпрос. Дори за таксата смет се разправят още – беше 2 промила, после стана 1,6.

- Но дори вашата нова прическа стана предмет на специално обсъждане от медиите като знак, че с новия си фасон приличате на Бойко Борисов и значи търсите сближаване. Така ли е?

- Хората говорят за всичко. Не знам защо не казват, че съм се подстригал като Обама? Повече приличам на Обама, отколкото на Бойко Борисов. Може да съм бил в еуфория, че е спечелил изборите за президент на САЩ? У нас масово продължават да робуват на ретроградната комунистическа парадигма. Това е така, защото господарите на обществения език у нас все още са си отчаяните комунисти – загубени в съвременността, откъснати от реалността, нямащи нищо общо с модерния запад. И езикът им е такъв, и образите им са такива, и метафорите, и митовете. Тях трябва други да ги заведат на обетования бряг – тези, които знаят пътя. Защото те нямат компас за правилно и грешно, за добро и зло. Лошото е, че го налагат на останалите заради господстващото си положение в езика.

image- Тук чувам злия глас, който казва: “Е-ех, жена ти е била партиен секретар, пък ти сега ще ми говориш за комунизъм”... Има ли вариант остарелите комунистически клишета и файлове да се изхвърлят от употреба?

- Жена ми няма нищо общо с тези файлове. Спасението за всеки, който е бил член на БКП преди двайсет и повече години, е лично предизвикателство, а не външна принуда. Моята жена е абсолютно модерен човек, защото е намерила своите отговори. Тя отдава силите си на сираци, на болни деца, на деца в неравностойно положение. Нищо общо нямат хората, за които говоря, с нейното ниво. Ще се върна на мисълта си от предишния отговор.

Със своя начин на мислене и схващане за света, авторитетите на българската обществена комуникация съсипват страната. Създават хаос – от думи и от безумия. У нас се рушат в зародиш дори първични компоненти на европейската демокрация. Мнозина не възприемат дори езика, на който тя се практикува. Те са свикнали, дори когато говорят очи в очи, да не схващат пряко значението, нито на своите думи нито тези на другия. Непрекъснато прилагат двойни стандарти и търсят скрити значения. Не могат да поемат отговорност за думите и действията си, да си признаят грешките, да се извинят, а това е европейското общуване. Вие да сте чули някой някой да се извинил до сега в България? Да знаете само варварите не се извиняват. В света на цивилизованите хора не е така.

- Вие за какво сте се извинявали?

- Извиних се в Бурса на българските турци за чужди престъпления. Извинявал съм се за собствени грешки много пъти. Посочвал съм ги сам. Не се мисля за безгрешен. Иначе ще съм луд за връзване, маниак. Вярно е, че в политиката трябва да си вярваш повече. Трябва известна самонадеяност, за да станеш политик. Това значи да се надяваш само на себе си, че действията ти са правилни. Трябва да си твърд, за да съумееш да предприемаш действие.

- Да, но самонадеяност винаги се свързва с нещо негативно у нас.

- Необходимо е българският език да се отърсва непрекъснато от комунистическа обвързаност. Двайсет години, може би нарочно го саботират, за да не го прави.

- Езикът не се поддава на декрети...

- Така е, но в Уестпойнт, военната академия на САЩ, от лидера се иска да е самоуверен и самонадеян в момент, в който взема решение и започва да го изпълнява. И никой не казва: “Ама откъде се взе този самонадеян тип?” Ами какъв да е? Води хората дори на смърт за победа. Може ли да е лидер този , който да се гърчи в нерешителност и търси някой да поеме неговата отговорност. И, какъв лидер ще бъде?

- Вие самонадеян ли сте?

- Всеки човек, когато тръгне да действа, трябва да се надява на себе си до край. Най-лошото е да се спреш по средата. В момента, в който си взел решение и си тръгнал да действаш, да се уплашиш. Да не вярваш, че ще вземеш завоя, да те обземе страха, че ще се контузиш. Така уча околните да карат ски. Елементарно е - да се надяват само на себе си. Най-често в живота сме сами, върху ските и по стръмния наклон. Друго, разбира се е излишната самонадеяност. Тя става личен минус, когато не съумяваме сред хора, на които можем и е добре да се опрем, не го правим. Когато ситуацията не изисква от нас, но поемаме еднолично отговорността. Дори в последният си миг човек се надява само на себе си. Виждал съм как си отиват уплашени до смърт хора - в паника, в кошмар и в ужас. И съм видял как си отиде майка ми – с твърдост и със смирено спокойствие. Бях до леглото докато сама не ме отпрати. Поиска и си отиде сама.

image- Имали ли сте момент на лична уплаха?

- Много ме питат за този страх. Сигурно се очаква да кажа, че съм изпитвал голям страх. Истината е, че не съм възпитан да се страхувам. Е, като карам кола и се създаде опасна ситуация, се притеснявам.

- Харесва ли ви да шофирате?

- Трудничко е за мен. Научих се на възраст да карам кола. Все пак това иска усилия. Аз се боря с мислите си, трябва непрекъснато да се концентрирам. По-лесно ми е градското каране. Вероятно ще кажа голяма глупост, но от моя гледна точка градското шофиране е по-лесно, защото обзема вниманието ми. Разбирам обстановката, знам какво трябва да направя, непрекъснато преценявам поведението на другите и не мога да се разсейвам. По-големият риск за мен е мисълта ми да ме отведе някъде далеч, а това се случва най-често на магистрала.

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!



Гласувай:
0



1. анонимен - CARIST
18.02.2009 06:01
CIGANINA KOPANAR I KAMUNIST OTVATRE I NEGOVATA PODLOGA Angel Grancharov , KAKVA PEKRASNA HOMO DRUJINKA STE SAMO .
цитирай
2. анонимен - Истинско удоволствие за мен е да слушам или чета Костов.
18.02.2009 19:47
Поразява ме неговата мъдрост и почтенност.Някой път се питам дали чалгазирания български народ е достоен за него.Изглежда държавници от калибъра на Стамболов и Костов не са за нашия ошашавен народец.Затова този народ,който не може да оцени своите велики държавници ще страда и ще го връхлитат национални катастрофи.Мисля,че в основата на всичко това е русофирството,което е пагубно,направо самоубийствено за страната.
цитирай
3. анонимен - CARIST
21.02.2009 15:23
AMI DA 4AKA TOGAVA CIGANINA KOPANAR , PREPODAVATELQ PO POLITIKONOMIQ , NARODA DA UZREE ZA NEGA . TO TAKA E VINAGI S CIGANITE-KOPANARI , KRADAT , KRADAT I POSLE NA KRIV KUR VALNATA MU PRE4I A TOVA DA SRAVNQVA6 CIGANIN-KOPANAR SAS BALGARSKATA SVETINQ STAMBOLOV SI E 4ISTA CIGANIQ .
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!