Да, живеем в 2009 година, а пък България е в Европейския съюз, а аз се чувствам като дисидент! Ще поясня какво имам предвид, ще се "обоснова"; тия, които в момента почват да ликуват, мислейки си "Най-после, какво щастие: Грънчаров почна да полудява!!!", да не бързат чак толкова с ликуването си...

Аз откакто се помня пиша, първо статии, после почнах да пиша книги и пр. Първата ми отпечатана статия излезе в далечната 1985 година, и то във в-к "Култура", при покойния сега Стефан Продев, главен редактор; това значи много; статията ми се наричаше "Псевдоученият", писах за кризата в тогавашната наука, една тема-табу. Към статията имаше карикатура от Б.Димовски, нарисувал беше едно... магаре с ангелски крилца!

Както и да е, казвам това, защото то показва, че не съм вчерашен, че имам много публикации във вестници и преди, и след 1989 година. Много мои статии, и то "перестроечни", излязоха в младежкия вестник на Пловдив, наричащ се тогава "Комсомолска ИСКРА". Не се срамувам от това, статиите ми не са били подлизурковски и тогава. Аз, ако сте забелязали, подлизурковски не мога нито да пиша, нито да говоря...

След 1989 година са излизали мои статии в какви ли не вестници: ДЕМОКРАЦИЯ, ВЕК 21, Подкрепа, Пловд. Новинар, Стандарт, АНТИ, Гласове, Седем и други, дори в Дума (!) излязоха няколко мои статии, и то преди година и нещо. Имам може би стотина отпечатани статии, не съм ги броил, все полемични и публицистични, но си признавам, че не съм се натискал и не съм се навирал никога по редакциите. Просто съм пращал статиите си по пощата, а откакто има интернет, по имейла. Не съм протрил праговете на нито една редакция, просто защото всички мои статии са излезли без кракът ми да е стъпил в почти нито една редакция. А и хонорари почти не съм получавал, всичко е минавало под графата "за идеята".

Откакто обаче почнах да пиша активно в блога си, когато някои фактори видяха тенденцията на моите позиции, върху името ми сякаш падна пълна забрана. Аз, впрочем, почти никога не съм пращал статии на олигархични вестници като "Труд" и "24 часа", защото добре знам, че те никога няма да пуснат моя статия. Но от година и нещо насам моя статия не е излизала в нито един вестник: даже т.н. "десни вестници" спряха да публикуват мои статии (имам предвид вестниците "Про и анти", "Седем", "Гласове").

Което е необяснимо: нали уж сме "идейни приятели"?! Разбира се, имам си "доброжелатели" сред блогърите особено (да не споменавам имена!), които изглежда протриха праговете на редакциите на тия вестници, но в край на краищата успяха да убедят главните редактори на споменатите вестници, че лицето Ангел Грънчаров е крайно опасно и вредно за "каузата на българската демокрация". Както и да е, майната им, че не ме публикуват, те губят от това...

За конвенционалните електронни медии (радиа и телевизии) няма какво да говорим: забраната върху името ми е поголовна. Разбира се, всички те нямат просто ефирно време да пуснат някой друг освен Божидар Димитров, Бойко Борисов, Георги Лозанов, Андрей Райчев, Петър-Емил Митев и още неколцина медийни херои, които вече просто спят в телевизионните студия, там ядат, там се бръснат и пр. Е, преди ме каниха в "Пирамидата" в ТВ2, Бедров ме кани веднъж в БТВ, ходил съм в още няколко телевизии, но в крайна сметка от година насам върху името ми падна пълна забрана; не съм канен никъде. Вярно, само по едно време ми се обади Светла Петрова и ми каза, че иска да ме кани в "Сеизмограф", уж обеща, но после се усети и изглежда се и уплаши от нещо (съдбата на Иво Инджев виси като дамоклев меч върху главите на всички работещи в БТВ!); не знам, факт е, че не удържа на думата си...

Ще каже някой: "Кой си ти бе, що да те канят?! Ти да не си като някои си там други, които говорят не толкова провокативно като теб, ами говорят и пишат меко, които са като дялани камъни, които се харесват на всички, дори на "класовия враг"?! А ти, нещастнико, си се изпокарал с всички?! и пр." Нека да си каже всичко, аз обаче констатирам факта, и това, че има така старателно заобикаляне на името ми даже в РЕ-ТВ, явно нещата не са случайни. Разбира се, за тази последната медия аз имам своето обяснение защо за блога ми също има чак такова внимателно избягване: защото, както се оказа, към нея работи цялата онази компания от мои "доброжелатели" от "Икономедия", начело с приятеля ми Еленко Еленков; явно тяхна заслуга е това за блога ми да не се говори почти нищо и в Ре-ТВ...

Та това е положението у нас, в татковината. Аз не се учудвам изобщо, защото това, което написах по-горе, в някакъв смисъл е и най-висок комплимент за мен. То е признание че не съм като другите, а пък какви са другите си правете сметката самите вие...

Но ето че днес ми се обадиха от БЪЛГАРСКОТО РАДИО НА АМЕРИКА и ми предложиха да излъчват моите Безпощадни беседи за българската национална идентичност. Излъчването вече започна, поканиха ме да им сътруднича, което все пак е едно признание за мен.

И тогава във връзка с това осъзнах жалкия факт: в далечна Америка, дето живеят свободни хора, ме ценят, а пък тук, в родината ми, не само ме мразят, но и ме забраняват! И дори съм подложен на остракизъм, ерго, съм станал нещо като дисидент! И то в 2009 година! Срам и резил! Но и показателно: уж сме в Европейския съюз, но ситуацията в медиите е толкова окаяна, че вече се появиха и дисиденти като мен, което е крайно показателно!

То показва едно: че медийна свобода у нас няма. Уж го знаем всички, но ето че сега като го изпитвам на гърба си, като съм се оказал в позицията на дисидент, усещам колко грозно е не толкова за мен, ами за съдбата на свободните хора като мен в България. Но какво да се прави, кое у нас е наред, та със свободата таман на мисълта, на словото, на медиите всичко да е ОК?! Всичко у нас трябва да е тъкмо наопаки, така че не се чудя вече на нищо - и ще си дисидентствам по "Българското радио на Америка" и в собствения блог, а пък всичко друго да върви ако иска по дяволите...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!