В днешния си брой (от 30 дек. 2008 г.) в-к "24 часа" е публикувал статия, наречена "Най-активните български блогъри", в която, макар и най-накрая, съм представен и аз. Този материал може да се види в целия си обем ето ТУК, понеже в онлайн-изданието на вестника трябва да си платиш, за да го дочетеш. Току-що (към 17.00 часа) ходих да си купя и книжното издание, за да видя има ли го там, оказа се, че го има.

Ето с какви думи е представен моят блог, пък и аз самият:

Ако си мислите, че философията в България е замряла професия, то жестоко се лъжете. След онлайн появата на философа блогър Ангел крилатите фрази на Оскар Уайлд ще потънат под дебел, прашен слой бъгове в Google.

Личната страница на Ангел, който се представя като "автор на десетина философски и психологически книги, издадени в последните години", всъщност е вход към цяла психогрупа от блогове. В тях той пише за любовта, за свободата, за човешките права... изобщо за всичко.

Абстрактните понятия около и във нас, които не са ни ясни, могат да ни бъдат обяснени, ако се зачетем в мнението на Ангел. За студенти и ученици са подготвени материали по философия, удобно представени чрез видеоуроци от различни младежи или от самия Ангел. Разсъждения и умотворения от най-висша степен човъркат хорските проблеми в хитра конспирация между предложения за психологически консултации, лекции и апел за помощ при издаването на последното авторско творение на професионалиста изследовател Ангел Грънчаров.

Това е. Признавам си, не знам за каква "конспирация" пише авторката, явно тя има някакъв по-модерен, авангарден и екстравагантен стил на писане, та да могат да го разберат консерватори като мен. А преди мен са представени още 7-8 други блога, някои от които, признавам си, на мен лично ми бяха непознати: Dockera, Гери, Белчо Христов. Сред познатите са блоговете на Т.Христов (Алабала.орг и НОВА ВИЗИЯ), Огнян Младенов, Иван Бедров, Петър Стойков. Благодаря на Т.Христов, от когото научих за тази публикация на "24 часа": “24 часа” за Alabala.org. От него си позволих да взема и снимката на двете страници на "24 часа", на които е поместена спомената публикация. В дясната страна отдолу може да се забележи и снимка на моя блог.

Не мога да разбера защо, по какви причини "24 часа" прави този реверанс към свободното слово на България, което, както е известно, се е приютило само в интернет. Ако жестът им е по същностни основания, нищо не пречи, след като са известили читателите си за съществуването на блогове, чат-пат да публикуват и статии от тях. Но май не смеят да го направят. Защото това може да се окаже гибелно за самия вестник: читателите му тогава ще имат възможност да сравняват, и току-виж, окончателно се пренесли в интернет!

А сравненията съвсем не са в полза на печатния вестник. Признавам си, разгледах го най-внимателно, и открих, че целия брой се състои само от "плява", т.е. няма "зърно". Съжалявам, но бях длъжен да го кажа: не можах да се зачета в нито един материал. Това говори лошо за ситуцията, в която се намират конвенционалните медии в България. За тази ужасна ситуация съм писал много пъти, и затова сега млъквам.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!