В средата на изминаваща година проведох една наистина странна "акция": Екстравагантна акция: ще подаря новата си книга на 100 известни блогъри, журналисти, политици, звезди и пр.. Става дума за книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. За първите резултати от моето начинание писах тук: Нашенска родна и най-обикновена простотия-грандомания. Сега историята има продължение, понеже изтекоха 6-7 месеца, и ми се струва, че това е достатъчно време човек да отдели няколко минути та да прелисти една подарена му от самия автор книга, пък и дори да се зачете малко.

Изтекоха тия месеци, а аз нямам кажи-речи никакъв отзив за книгата ми: пълно гъсто мълчание обгръща тази моя книга. Тя сякаш не съществува даже и за ония, на които я подарих ей-така. Да не говорим пък за останалите: нито една конвенционална медия, нито един вестник не обяви, че има такава книга за най-новата история на България. Пълно мълчание. Но, както обичам да казвам, мълчанието е най-говорещото, и то най-красноречиво говорещото нещо на този свят. Така че за мен това мълчание е най-голямото признание, благодаря! Аз разбрах благодарение точно на това мълчание много повече, отколкото ако някой нещо беше казал. Обади се, впрочем, само един блогър, Майк Рам, комуто нервите не издържаха, понеже съм бил охулил в книгата си така милия на сърцето му комунизъм. Вие тази история я знаете: Нашенски родни смехории и ужасии.

Та днес реших да предизвикам заключителния етап на развитието на тази история, като за целта написах нижеследующото писмо:

Здравейте, уважаеми господин/госпожо...

Сега, в навечерието на Новата 2009 година е добър повод човек да хвърли поглед назад, към това, което му се е случило, да се опита да схване точния смисъл, пък на тази основа да си извлече някои неизбежни изводи, та да направи живота си по-добър, по-истински и добродетелен. Искам да Ви пожелая в тази връзка да постигнете колкото се може по-пълно реализацията на своята уникална идея за човек, която и дава смисъла на живота на всеки един от нас. Наближаващата 2009 година е нов шанс да постигнем истинската идея на самите себе си и да се отървем от ограниченостите, които толкова много вредят на живота ни.

Искам - понеже сега са дни на размисъл и дори на разкаяние, на искане на прошка за грешките, които сме допуснали спрямо ближните си - да Ви припомня, че през юни месец на 2008 година аз Ви подарих новата си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България) с молба след като я разгледате или прочетете да ми съобщите впечатлението си, което е много важно за мен и като автор, и като български гражданин. Изпратих Ви тази своя книга тъкмо защото исках да предизвикам толкова необходимата за обществото ни дискусия за изминалото, за случилото се с всички нас в последните 20 години. За съжаление, Вашата реакция все още не ми е известна, понеже не благоволихте да й дадете някакъв израз. Понеже много ценя Вашето мнение, си позволявам да настоявам да получа отзива Ви за книгата ми по начина, по който Вие сметнете за подходящ, за което ще Ви бъда безкрайно благодарен.

Надявам се, че моята толкова смирена и човечна молба няма да Ви възмути, понеже дните, в които се намираме, са дни, в които сме длъжни да предразположим сърцата си към доброто, т.е. длъжни сме да изгоним злото от тях. Искам да Ви пожелая да преуспеете в тази толкова значима насока на нашето човешко съществуване!

Желая Ви също весело посрещане на Новата 2009 година, здраве, жизненост, благоденствие и всестранни успехи в нея!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Това е писъмцето ми. Изпратих го на всички, на които подарих книгата си. Ще ви известя непременно за тяхната реакция. Бъдете сигурни, няма да премълча. Понеже съм изследовател на българската душа не мога да премълча...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!