Двама от читателите на блога са написали интересни разсъждения в коментарите, на които според мен трябва да се обърне по-голямо внимание; по тази причина слагам коментарите им в отделен пост:

Първият пише: В лъжа ще живеем дотогава, докогато ние самите искаме. Дотогава, докогато допускаме да се задоволяваме с лъжи. В едно общество като това нашето, в което няма интерес към това какво се случва с нещата, които нормално би трябвало да зависят от нас... и да се определят от нас, избирателите - какво друго може да вирее освен лъжата?!

А може би трябва да се запитаме дали искаме истината... Защото това демонстриране на незаинтересованост към избори, работа на институции, спазване на закони всъщност говори за безразличие на самите хора - все едно им е какво им се поднася на информационната трапеза - дали истини, дали лъжи...

Така че когато безразличието се смени с интерес, може би ще ни заинтересува какво и как ни се поднася... А защо липсва този интерес? Защото според мен успя да се наложи моделът тип "Абе всички са маскари" - т.е. които и да управляват, все тая... Значи просто има нужда да се поумува кой точно аджеба има интерес от поддържането на този модел - на хората да им е безразлично всичко...

Аз например не срещам медии, в които да се разисква това - а тук влизат да четат малко хора. А как да обясниш на много хора - ако медиите бягат от тази задача, става трудно. И лично аз съм от невярващите, че нещо би се променило...

А вторият пише ето това: Грешките се поправят като си признаеш, че си ги извършил - ако разчиташ хората да те разберат, трябва да гледаш на тях като на хора, и да си искрен докрай с разкриването на причините за грешки.

Не само омаскаряването срина доверието в десните. Самите те на моменти не оценяваха нуждата от нормални разговори със симпатизанти и членове. Защото ако се вслушваш в мнението на хората - те това го виждат, оценяват и усещат. И те наказват с безразличие, ако не ги чуеш...

Например за Варна много се говори как десните все губят избори на местна почва... А кой предлага кандидати,за които нищо не знаем - т.нар. парашутисти... а кой пише листи с кадидати, нежелани от варненци... един Димо Гяуров, един Добрин Митев не са ли достатъчни примери десните да си научат урока...

И си продължава така - никой не се вслушва в гласа на хората - кого биха подкрепили те? Е логично - срив на избиратели и скубане на коси от загубилите... Няма разговори, няма проучване кои са желаните и подкрепяни кандидатури... Абе хора, то човек даже като си купува сирене пита какво е, откъде е - а много лидери считат, че просто трябва да предложат нечия кандидатура, без да ни питат дали го искаме... Е, как да стане тогава - КОГА ще се научим на ДИАЛОГ с хората?!

Според мен високомерното нежелание (или неумение) на лидерите да водят диалог им изиграва лоша шега! Свестните хора не са само в София и в каруцата на някой лидер! Потърсете ги и попитайте хората на място, за да видят те вашето внимание, драги лидери!!! Разсейте сложилото се убеждение, че за да станеш депутат, трябва да си платиш! Покажете, че цените ума и работата за хората, а не колко е дълбок джобът на кандидата...

Защото освен кебапчетата, които са приет стимул за една част от обществото, вие изглежда не забелязвате, че има и една друга част от това общество, която мисли, пита и се интересува какво предлагате и ще ви подкрепи, АКО Й ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!