Иво Инджев отново е написал нещо страхотно! АНТИРЕКЛАМАТА НА ОТМИНАЛОТО БЪДЕЩЕ се казва. Непременно го прочетете, макар че този съвет явно съвсем не е необходим вече: добре зная, че всички читатели на този блог четат и неговия без подканяне.

Аз написах там ето тия думи, за да изразя емоцията си:

Класика! Невероятно точни попадения! Поздравления! Най-много ми харесаха ето тия наистина класически според мен фрази, имащи стойността на най-сполучливи, съвършени афоризми:

При тях времето е пари. У нас парите също са временно явление за повечето българи.

Празнотата обаче никога не пълнила въображението, хладилниците и портмонетата - тя може само "да пълни душите" на вярващите. А с тях, ще кажа отново, не може да се спори.

Да пазаруваш с левове в Америка беше трудно. Тук също.

... но и останалите изречения си ги бива! Цял ден тия умни мисли ще сгряват сърцето ми! За което благодаря!

А пък особено младите, ала и не само те, трябва да осмислят особено ето това:

С вярващи не споря. Те си имат канони. Просто няма смисъл. Така че с твърденията на Дядо (Гого), изречени „от телевизора”, че в България не е имало комунизъм (демек, тепърва ще видите вие истински концлагери, досега това си бяха детски ясли), няма да преговарям. Ще се съгласявам.

Акцентирам върху това, което е самата истина: да се спори е излишно, бетонните глави не възприемат. Но има и нещо друго: в наше време, когато искат да изкарат вилнеещия цели десетилетия комунизъм за едва ли не "невинен младенец", се налага всекидневно да се съпротивляваме на тази толкова брутална експанзия. Експанзията на този по същество пълзящ изроден комунизъм. Който се мъчи да се "героизира" сам, та да гепи душите и сърцата на младите, на наивните и особено на склонни към паразитиране и лумпенизиране млади.

Щото тия от нас, като мен или като Иво Инджев, дето сме живели комунизма, трудно могат да ни съблазнят. Съвсем даже не могат да ни съблазнят. Ние си знаем неговите "прелести", преситили сме им се даже. "Насладили" сме им се до насита.

И затова изпитваме към комунизма, дето го живяхме - нямало го, преставяте ли си, ние го живяхме, той беше ни хванал яко за гушата, ала го нямало: каква наглост!!! - само и единствено погнуса. Който е видял лицето му, никога няма да съжали за него. И весело ще танцува върху трупа му. Но кога ли, приятели, ще имаме тази велика радост?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!