Днес американците гласуват за нов президент. Независимо кой от двамата кандидати ще победи, изборите ще бъдат победа за американската демокрация. Тържество, триумф на демокрацията в страната на свободата, каквато са САЩ. Най-мощната страна в света, която винаги е била пример и упование на човешките същества, лишени от свобода, страдащи по свободата. Тия, които днес хулят Америка, повече от сигурно е, никога не са копнели по свободата, никога не са я обичали. А за влюбените в свободата Америка наистина е нейн символ и най-твърда опора.

За мен лично няма никакво значение кой ще е победителят на тези избори, макар че, признавам си, симпатизирам на Джон Маккейн. Няма значение, понеже добре зная, че в САЩ има едни базисни ценности, които се споделят от всички американци, ценности, от които американците никога няма да се откажат. И те са общи и за двете партии, като различията между тях са не дотам съществени. Важно е, че американците не спорят за принципите, върху които е устроен животът на страната им, а за начините, по които по-ефективно да постигнат целите си. Точно така функционира всяка автентична и развита демокрация. Американската демокрация е точно такава. По тази причина враговете на демокрацията и на стоящата в основата й свобода така люто ненавиждат Америка.

Много са ми интересни, мили са ми до трогателност емоциите на нашите леви, които от месеци насам пророкуват, че щял да спечели Обама - и това за тях било не знам си какво. Те, миличките, си мислят, че демократите в САЩ са "американските леви", и понеже класово-партийният подход е вкоренен така силно в съзнанието им, считат за свой дълг да правят пропаганда против "класовия си враг" Маккейн. Те, горките, сякаш си мислят, че ние, българите, ще гласуваме за президент на САЩ, та гледат да ни проагитират - не вярвам американци да четет техните блогове! Пример за такава безсмислена класово обусловена агитация в полза на Обама, и то до последния ден, е И.Марков. Политически страсти и инстинкти са това, не нещо друго.

Аз си позволих преди време да поиронизирам тия хора така. Те са леви и симпатицирали на "левия кандидат" Обама. Той бил не знам си какъв, имал невероятно ценни идеи и пр. На всичкото отгоре, представете си, Маккейн бил стар, както стар беше десният кандидат в нашите избори за президент Неделчо Беронов. И така нататък, радостта им от евентуална победа на Обама е нескривана.

Аз в тази връзка си позволих да им кажа следното. ОК, Обама та Обама, нека да е Обама. Той е демократ, чини ви се, че е "ваш", че е "ляв". И вий от класова солидарност го подкрепяте. ОК, но я ми обяснете как стана така, че преди десетина години ходехте всеки ден на демонстрации да протестирате срещу един друг демократ, президент на САЩ, именно против Клинтън?! Който тогава, представете си, удари жестоко вашият пръв другар, сръбският диктатор Милошевич! Комуто тогава вашият лидер Гоце Първанов пишеше в ония дни мили писма, започващи така: "Скъпи ми другарю Милошевич!"?! Дали пък няма да ви се наложи след време пак да ходите да протестирате и срещу Обама ако стане президент?! Който, това поне е сигурно, също ще бъде твърд привърженик на ония хуманни ценности, в името на които САЩ удариха Сърбия на Милошевич?!

Да, левите са устроени така, че генетично и дълбоко в душите си обичат и се прекланят най-много не пред някой друг, а най-вече пред таварищ Путин. Ала тъй като това е срамотно да се признае в наше време, се преструват на модерни, и по тази причина силно хвалят Обама. Казват "Обама", ама в акъла им е "Путин". Този техен дефект е неотстраним. А обичат Путин толкова силно, с една тайна дълбока любов, не за друго, а просто защото им напомня Сталин. Левите са обременени с едно генетично преклонение пред диктатурата и терора, а не пред свободата и демокрацията. Когато ляв ви хвали демокрацията, не му вярвайте, мъчи се да ви баламосва нещо. Когато е честен, си туря фланелка с лика на Сталин, на Кастро или поне на Че Гевара. Както правят на съборите на "модерната БСП"...

Ако бъде избран Обама - макар че това съвсем не е толкова сигурно, както пророкува лявата преса - избирането ще е също най-вдъхновяваща победа на американската демокрация и на американската толерантност: той ще бъде първият чернокож президент на САЩ! Американците пак ще покажат на света колко са напреднали в демокрацията си, в свободолюбието си, в търпимостта и хуманността си. Това ще е страхотен символ: черен президент на Америка! За съвременна Америка, оказва се, личността е най-важното, а не такива несъществени подробности като цвят на кожата, на очите и пр. По света тия неща се признават с половин уста, ето че Америка за първи път ги потвърждава на дело. Това само по себе си е велико.

Разбира се, десните и "левите" в Америка имат и съществени програмни различия. На мен Маккейн ми е симпатичен толкова защото е твърд поддръжник на дясната политическа философия и ценности. Той например казва така: "Г-н Обама иска да управлява Америка, като ви обещава, че ще разпределя по нов начин богатството. Аз искам да управлявам Америка така, че не просто да разпределяме, ами да създаваме богатства!". Тази е принципната разлика и за това десните по начало заслужават подкрепа.

Защото те правят точно това когато са на власт: създават нужните условия за просперитет на всеки способен, активен и деен човек. (Левите винаги са изразители на интересите на неспособните, на посредствените, на мързеливите, на далавераджиите!) А колкото повече хора вървят смело към успеха си, толкова по-богато става в крайна сметка и цялото общество. Ето затова когато у нас ни управляват леви и дори "центристи-царисти", нещата замират, скапват се и ставаме все по-бедни. Досега сме имали само едно истински дясно правителство, това на Костов, което изведе България от разрухата, причинена от лявата напаст, и постави основите на бъдещия проперитет на всички българи. Но, повтарям, в Америка техните леви са много по-десни от нашите, т.е. там те не могат да си позволят да провеждат последователно левия волунтаризъм, както става у нас.

И така, днес ще узнаем как ще се казва бъдещият президент на Америка. Който и да е той, Америка ще си остане Америка. Затова нека враговете на Америка - каквито дълбоко в душата си са всички леви по света, защото американците са най-дясната нация в света заедно с англичаните! - да не се радват толкова ако победи Обама. Аз лично, да завърша с това, плаках навремето от вълнение когато президентът Клинтън произнесе онова свое историческо слово на площада пред Храма у нас. Имам предвид митинга по време на посещението му в България. Плаках, понеже се развълнувах от тази толкова силна привързаност към свободата, която сродява всички американци - и която е предпоставка за успехите на тази велика нация. А в това време нашите леви злобно ръмжаха, забравили, че Клинтън бил "ляв"! На туй му викам ирония и даже фарс на историята!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!