Завършилият телевизионен дебат между кандидатите за президент на най-мощната държава в света - САЩ - представлява интерес за целия свят. Толкова верните думи, изведени в заглавието, са на сенатор Маккейн, кандидатът на Републиканската партия, на който лично аз силно симпатизирам. Харесвам го заради неговата твърдост и ценностна яснота: виждам в него един нов Роналд Рейгън. Който ни е особено необходим в един свят, където терористичните доктрини от типа на комунизма и на радикалния ислямизъм все повече се мъчат да надигат глава и да търсят реванш.

Който се интересува от това как е протекъл дебата, нека да види поне ето тази информация: Първият телевизионен дебат между Обама и Маккейн. Разбира се, левите у нас, т.н. нашенски социалисти, симпатизират нескривано на Барак Обама. На мен лично тия симпатии ми изглеждат твърде гротескно: защото същите тия наши леви преди време протестираха и демонстрираха срещу демократа Клинтън, водени от Гоце Първанов под лозунга "НАТО убийци", когато Америка удари Сърбия на Милошевич, и го заклеймяваха - нищо че бил толкова "ляв"! Интересно ми е какво ще правят когато - и ако изобщо! - Обама стане президент: май отново ще им се наложи отново да протестират срещу своя любимец, защото, знайно е, във външната политика двете основни партии в САЩ имат минимални различия. Е, разбира се, отколешни левичарски мечти са Америка някога да олевее, ама ще дочакат реализацията на бляновете си едва на кукуво лято.

От прочетения анализ на първия диспут разбирам, че Маккейн е бил доста по-убедителен, а пък и излъчването му е на солиден лидер на най-велика страна, докато Обама не мога да го възприема за такъв колкото и да се опитвам. Иначе може и да изглежда симпатичен, но това съвсем не е толкова важно, както на някои им се струва. А и аргументът за възрастта изобщо не струва нищо: ние като си избрахме "добре изглеждащия Гоце", като игнорирахме достойния и мъдър кандидат Н.Беронов, какво спечелихме?! Станахме за резил пред целия свят като турихме този поклонник на комунизма и на Путин да е начело на България в момент, в който страната ни е в най-решаващите години на членството си в ЕС. Абе най-лудешката страна сме, и то с народ, който действа крайно ирационално, това, за жалост, ни пречи най-много. За щастие обаче американците не са като нас и знаят какво им е потребно, винаги намират най-доброто за страната си и за света.

В този смисъл лично за мен не е чак толкова важно кой от двамата кандидати ще стане следващ президент на САЩ: нека американците сами да си избират по-добрия вариант, нека да си избират най-доброто според тях. Защото в Америка демокрацията е стигнала ниво, в което избирателите избират между два сравними добри варианта, търсейки по-добрия, докато у нас съвсем не е така. У нас всичко е наопаки, е объркано до крайно степен тъкмо заради хегемонията на левите илюзии, насаждани от десетилетното безразделно господство на комунизма и левичарството. Американското ляво се нарича "либерализъм" и е толкова дясно, че ако нашите леви осъзнаят това, току-виж започнали немедленно да се самоубиват от отчаяние. Употребявам тази руска дума, защото същите тези наши левичари отколе крият в сърцата си непресекваща любов към Русия, особено към днешна путинова Русия, за чийто лидер сенатор Маккейн е казал тия толкова верни думи.

И двамата кандидати за президент на САЩ поставят на най-високо място ценностите на свободата и демокрацията, които се непоклатим фундамент на най-развитата демокрация в света. Свободата е корен на американската мечта, от свободата Америка няма да се откаже никога. И тя винаги ще си остане най-мощната опора на свободата по целия свят. Ето по тази причина аз съм напълно спокоен за бъдещето на Америка.

Затова, по тази именно причина нашите леви, които дълбоко в душите си ненавиждат най-силно тъкмо свободата, са обречени вечно да ненавиждат Америка - и да си стоят влюбени най-вече само в Русия. Когато пък Русия един ден - дай Боже! - се демократизира, тогава и ще залезе окончателно звездата на българския комунизъм, от който толкова сме си патили.