Свидетели сме на това как мре в ужасна агония един вестник, вестника на Явор Дачков "Гласове". Последният му брой е свидетелство за този жалък край, за което вече се писа на едно място. Аз участвах в дискусии (ТУК) и също писах достатъчно (ТУК) по тия проблеми. Сега искам само да обърна внимание на заключителните акорди на титаничните усилия на тази групичка дето е изтипосана в заглавието - Явор Дачков, Нено Димов, Харалан Александров, Радан Кънев и Николай Михайлов. Която, както е известно, развя байраците на най-лютата битка против всякакво предизборно и следизборно сътрудничество на "праведниците-демократи" с ГЕРБ и с който и да било друг. Става дума за последния брой на в-к "Гласове", който наистина ми дава право да поставя такава диагноза за неминуемост на скоропостижната му смърт.

Освен че на 3-та страница е изтипосана порнографски остроумната статия на блогъра Н.Павлов, която погнуси много хора, заявили вече, че едва ли повече ще си купят този вестник, на стр. 7 имаме фундаменталното творение на друг един блогър, именно ZEMARIA. А пък на следващите две страници, 8 и 9, е прострян капиталният труд на самия Явор Дачков пак по същата тема: за това колко е лош вече Иван Костов, и тра-ла-ла, и ала-бала, и прочие, и тъй нататък. Съветвам ви все пак да прочетете тия няколко материала, свидетелстващи за моралната агония на групичката праведници, които приеха на нож всеки опит за търсене на изход от тежката ситуация около сегашното мафиотско управление. Вещае се непременната гибел на "дясното", на ДСБ, плюе се Костов така неистово, че Т.Тошев сигурно ще прати журналята и репортерките си на стаж и на кратък курс по плюене, понеже дачковите хора комай се престараха, та биха всички рекорди в тази насока. Отвратителна е тази толкова скоропостижна дегенерация на упоменатите праведници, дотолкова, че човек неволно се пита дали пък правителството, за да доизкара мандата си, не взе че плати на тия правдолюбци някой лев от бюджетния излишък, щото иначе аз не мога да си обясня туй рвение, тази страст и тия емоции.

Искаше ми се да ви предам тук най-сюблимните места, които до такава степен са "самооливане", че на критично и скептично настроения човек просто му не му се налага нищо да казва. Но като се зачитам сега, ме обхваща гнус, направо почва да ми се повръща, та затова ви препращам, ако искате, сами да попрочетете нещо: вестникът още е по сергиите, никой не го купува, той ще умре не само заради аскетизма на главния си редактор и на авторите си, ами и затуй, че останалото човечество явно хич не се вълнува от техния толкова показен моралистичен плам. Та на дългото абстракно и изсмукано от пръстите писание на този ZEMARIA вие можете да му хвърлите един поглед, аз вече посочих къде, на мен ми остава честта да ви покоментирам съвсем малко дългия капитален труд на самия Дачков, лейбгвардейски подофицер от този ангелски "батальон", състоящ се все от несрещани никъде другаде по земята и небето праведници. Казах "батальон", но това е заради красотата на слога, иначе всъщност праведниците са само една шепа хора.

Дачков прави най-пространни обосновки и анализи, в които смирено повтаря това, дето е научил от словоохотливия Харалан, друг един морален колос на съвремието ни, за който вече писах, а също и тезите на преподобния д-р Николай Михайлов и дори на най-страстния ренегат Нено Димов, за който пък изобщо не си заслужава и да се пише. Тоест статията на Дачков е нещо като компедиум на тази толкова по ангелски чиста и правдолюбива мъдрост, която нашите морални колоси наистина усърдно демонстрират по медиите напоследък. Понеже не ми се преписват от вестника най-сюблимните моменти в адвокатската пледоария на Дачков, ще се задоволя с привеждането един наистина върховен момент, от който вероятно ще настръхнете от вълнение като си представите, че живеете в едно и също време с толкова чист човек и най-висш "ентелектуалец" като самия Дачков:

Тезата им е следната: вие, идеалистите, я докарахте дотук с вашето морализаторстване. Вдъхновени са от Костов, който е избрал да тушира всеки вътрешен разговор за гражданското състояние на собствената си партия с израза "интелектуално хленчене". Така се нареди в лявата традиция на Хрушчов и Живков, които смятаха интелектуалците за пречка и от време на време убиваха по някой. Името на Георги Марков припомняме днес. С това не искам да кажа, че Костов е злодей, а само че споделя същия примитивен възглед за по-дълбокия поглед върху политиката, присъщ на диктаторите от времето на комунизма. Той избра да ни раздели на интелектуалци - съзерцатели, и политици - хора на действието...

И така натататък, за да не накарам читателите си да заспят, спирам дотук. Дачков се самообявява за интелектуалната морална съвест на нацията, поне на дясната нация, нищо че позицията му е толкова удобна тъкмо за лявата й част. Като чете човек такива сълзливи словоизлияния неволно му идва в ума и натрапчиво почва да се върти там изразът "морални талибани", който най-добре пасва на тия радетели на "светата истина" и на върховенството на чистия морален закон, който само те спазват, а пък всички останали са прогизнали от пороци, разврат и мръсотия.

Да, ни повече, ни по-малко, тия хора с фундаментални разбирания за морала се самообявяват за нещо като пърхащи с крилца ангелчета, които са влезли в люта битка с политическата и нравствена поквара, от която искат да ни предпазят и нас. Ала усилията им, подчертавам, пораждат само скука и неудържими пориви към прозяване у читателите, които са свободни от спазмите на подобен външен, показен и фалшив моралистичен фанатизъм.

С това завършвам и повече няма да отделям внимание на тази групичка праведници, понеже тупането по космясалите гърди и крещенето от сорта "Моралът е само у нас, никъде другаде, всички освен нас, са мръсници, елате тука, тука е най-възвишената и нравствена чистота, ний сме светците, ний сме праведниците, тук, при нас, таварищи, е самата истина!!!" може да предизвиква само лека гримаса на съжаление у нормално реагиращия човек и гражданин. Мир на праха и на така скоропостижно починалия вестник "Гласове"!