Днес издадох в книжен вариант бр. 1 на новия вестник, наречен ГРАЖДАНИНЪ. Реших да издавам и в книжен вариант най-важните по моя преценка статии от блога. Първоначално смятам да издавам по един брой на две седмици, сиреч това ще бъде двуседмичен аналитичен вестник. А пък по-нататък, надявам се, ще мога да го направя и седмичник.

Приканвам всички, които имат какво да кажат, да участват в списването му, та да го направим един наистина свободен и граждански вестник. Съвсем не горя от желание само аз да го пиша, но ето че първия брой се наложи да е изцяло от мои статии.

Някога бях чел, че Захари Стоянов си издавал свой вестник, който пишел също така изцяло сам, от първата до последната страница. Явно и бай Захари е бил като мен "графоман". Ето че след като всеки ден пиша по една-две статии минимум за блога, какво ми пречи да подбирам най-доброто от тях и да го издавам в книжен вариант като вестник.

Разбира се, проблемът е разпространението. Аз предпочитам - понеже съвсем не разполагам с никакви капитали - в началото ония от читателите на блога, които желаят да получават книжния вариант, да се абонират, което ще ми даде възможност да издам следващия брой. Абонаментът може да е кой за колкото иска - за един месец (2 броя), за два, три пет, година. Кой колкото иска може да даде за да подпомогне вестника. На мен този първи брой ми струва 80 стотинки, в 16 страници (размножени са на ксерокс), но аз имам план да купя една машина (принтер), където да мога да го печатам сам, щото да плащам на ксероксаджии е много скъпо. Ще измислим някаква цена, и ако примерно 100-тина човека се абонират, може значително да се облекчи издаването му. А пък всеки негов читател може да бъде и разпространител. Може да си поръчва и повечко бройки, които да раздава на приятели и пр.

Разбира се, така ще бъде докато вестникът потръгне. А след това ще го пуснем в разпространителската мрежа. Но за да го пусна там трябва да имам известна гаранция, че вестникът няма да си остане по будките без никой да не му обърне внимание. Сиреч, сигналните бройки, които сега почвам да издавам, ще бъдат нещо като негова, пък макар и скромна, но все пак рекламна кампания. Най-много разчитам на блогърите да разпространят идеята и да подпомогнат с каквото могат за излизането на в-к ГРАЖДАНИНЪ.

Ами това е: снощи ми хрумна тази идея, днес я осъществих. Доста съм импулсивен, ама това невинаги е лошо. Макар че по-често е съвсем лошо. А, и да не забравя нещо важно: ако някой умее да композира вестника, да го странира, т.е. да го прави с някаква редакторска програма, ще бъда много благодарен ако се обади. На първо време не мога да му плащам. Но когато вестникът стане най-авторитетния и най-търсения в България, тогава този човек ще спечели много. :-)