В сайта Нова визия попаднах на две интересни статии - Творчеството във вашата компания и Управление на таланта по време на иновации. Иначе мислите на авторката звучат стилно, научно, прецизно, но ако човек не си остане при първото впечатление, а се опита да осмисля казаното, почват да се набиват на очи доста крайно спорни твърдения. По тази причина ми се наложи да напиша своя коментар там, който публикувам и тук, в блога, понеже, струва ми се, засяга нещо важно и принципно:

Прегледах статията за творчеството и за "управлението на таланта" и имам много забележки от методологическо естестество. Имам чувството, че не си давате сметка за неизразимата същност на таланта (гения), който, ако е нещо природно, подлежащо на “шлайфане”, едва ли изобщо може да се “управлява”. Всичко друго може да се управлява, но талантът като даденост едва ли; творческият потенциал на таланта също не се поддава на външен контрол. Но, надявам се, скоро ще мога да напиша нещо по-цялостно по нелекия въпрос.

Преди време отидох в един институт, където, понеже имам доста публикации, бях дочул, че издавали… сертификат за “преподаватели-новатори”! Отидох да се поинтересувам какво е пък туй чудо. Оказа се, че си е типично българска, нашенска история…

Когато казах, че съм автор на десетина отпечатани книги и на множество статии в наши и чужди списания, чиновничката даже свали очилата си за да ме разгледа внимателно, но като видя, че не съм… Недялко Йорданов, видимо се разочарова. Каза ми, че ако искам този сертификат, трябвало да съм се бил записал в курс по… "творчество и иновации", който се водел от доцент Едикойси. Доцентът щял да ни научи що е творчество и що е иновация, и едва на тази основа ние тепърва вече сме щели да можем да ставаме иновативни и… творчески натури!

Имах чувството, че директно съм попаднал в роман на Оруел. Възкликнах, че тия неща - творчеството, иновативността - са талант, че те не се учат, нито пък се преподават, тях или ги имаш, или ги нямаш. Но чиновничката, дълбоко убедена привърженичка на марксистките теории че трудът може да преобрази човека, щом от маймуна е направил човек, ми каза само, че курсът струвал 600 лева. Тоест ако искам да получа тапия че съм творец и новатор, ще трябва да си платя и да се запиша, иначе ще видя тия неща само през крив макаронец.

Разбира се, не се записах и не получих такава тапия. По тази причина, явно, и не мога още да претендирам да съм "иноватор" и "творец". Но курсът на този доцент Едикойси съществува и мнозина се записват там. Светът на Джордж Оруел сякаш е възкръснал тук, у нас, в България. И то не кога да е, а сега, в тия наши дни. Историята ми е същинска, действителна, макар че, признавам, прекалено е иреална, за да й повярва човек…