Да, за жалост, това е българската мечта. Това е нашата опорочена социална действителност. Това е българското проклятие. Аз бих казал, че сегашната “демокрация” е много по-жестока от едновремешния комунизъм, от всички деспотични режими… Службите на ДС, не само че не са се разпуснали, но действат още по-ожесточено, провеждат още по явен геноцид спрямо българския народ. Времето, в което живеем днес, трудно може да се опише. Това е време на постсоциалистически стрес, време на нихилизъм, време в което са умрели всички национални добродетели. Всички ценности за потънали в забвение, а за будната гражданска съвест няма какво да говорим - тя отдавна е замряла. От време на време само въздишаме бездушно и си казваме “жалко за тези”, или “пази Боже”. Започвам да си мисля, че ние не сме народ, ние сме едно жалко племе, варвари, “рояк скотове”, обречено на гибел, чакащо своята бавна и мъчителна смърт. И най-страшното е, че ние стоим и чакаме палачите да кажат своята тежка дума. Стоим безучастни и гледаме как търгуват с нас, с душите ни, с националните ни интереси. Сега стана по-опасно, защото онези палачи от преди 1989 г. бяха свързани само с една политическа сила - БКП - а сега ги виждаме навсякъде, окупирали безцеремонно всички високи държавни постове, съсредоточили в ръцете си най-важните лостове на властта, дирижирайки според своите интереси политическия, икономическия, културния, социалния живот. Тези, които едно време искаха да направят България 16 република, сега се бият в гърдите, че са по-велики патриоти и от Левски и Ботев взети заедно…

Тези думи са написани от 20 годишен младеж, когото познавам лично и за когото гарантирам, че е искрен. Младите хора обикновено са романтици, това е нормалното светоусещане за един човек на 20 години. Зад думите на този младеж обаче прозира един крайно горчив песимизъм и нихилизъм, който обикновено е присъщ на хората, намиращи се на заника на своя живот. Това е страшно. Да беше позиране, бих го разбрал и простил, но той си вярва на това, което пише. Да се вижда в такъв черен цвят ставащото около нас е прелюдия към трагедия. Невярващият в нищо, разочарованият от всичко човек е лесна плячка за “спасителите”. Специално за това момче съм сигурен, че няма да се подведе по… “сидероманията”, макар че ми е чудно защо пише тези неща.

Зная добре, че с такива хора трябва много да се разговаря, и то пределно честно. Не че нямат основания да мислят така, но зад цялата опороченост на нашата “действителност” все пак трябва да се крият и обнадеждаващи неща, не всичко е така черно. Живеем в несъвършен свят, но какъв ще бъде този свят в крайна сметка зависи от нас самите: ако светът не ни харесва, ако той е неудовлетворителен за нас, то нещо у себе си трябва да променим, за да го направим по-близък на нас самите. Защото ако светът ни изглежда чужд, враждебен, студен, то нещо у нас самите го е направило такъв. Светът сам по себе се не заслужава упреци, упреците трябва да бъдат отправени към хората, които са го направили такъв. Ако младите упрекват така жестоко направеното от своите бащи, явно става дума и за конфликт на поколенията. Това е естествено, ето това ми дава основание за оптимизъм. Противното, а именно младите да харесват света около себе си, да се задоволяват с него, е по-лошия вариант. Той означава че те няма какво да дадат на света. Когато недоволства, когато се бунтува, младият човек явно има в себе си нещо, от което светът се нуждае - и той рано или късно ще му го даде.

Ето защо ако ние, по-зрялото поколение доведохме нещата дотук, то пълната обърквация, която постигнахме, ще трябва да бъде “разплитана” от тези, които идват след нас. Какво носят те в себе си още не е съвсем ясно, но то ще бъде във всички случаи изненадващо. Дано не ни изненадат в най-лошия смисъл. Защото сред тези млади има и злобни скинари, има и какви ли не, важното е кои ще се окажат мнозинство, кои от тях ще надделеят. Радващото за мен е че сред последователите на нашите пишманпатриоти младите хора не са кой знае колко. В митингите им повечето са с бели коси, повечето са носталгици по “светлото минало”. Е, има и млади, но те са така объркани, че на тях може да се повлияе и в позитивна насока. Важното е да се разговаря най-откровено с тях, възможно най-честно и човешки. Правим ли го обаче това? Едва ли, а пък ако го правим, не заразяваме ли младите със собственото си черногледство?

Ако ние, по-зрелите уж, нямаме вяра, нямаме ценности, имаме ли право да обезверяваме със своето безверие и младите?! Аз лично не мога да разбера каква е тази перверзия да се радваш, когато млад човек пише такива отчаяни думи. На младите трябва да помагаме да преодоляват объркаността си, а не да наслагваме собствената обърканост върху тяхната. Защото и тяхната не е малка, а пък когато прибавим към нея и нашата, няма ли да стане непосилен за тях един такъв тежък товар? Ето такива мисли пораждат у мен думите, които прочетох от този млад човек.

Аз пък, Марине - Марин се казва този младеж - си имам своята вяра. Тя ме крепи и ми дава сила. Знам, че и ти имаш своята вяра, добре знам, че вие, младите, имате пред нас страхотни предимства. Пред вас е животът, пред вас е бъдещето. Колкото и клиширано да звучи това, така е. Вие имате невероятни шансове, каквито вашите майки и бащи едно време нямаха. Възползвайте се от това, което животът ви предоставя, и ще постигнете много повече. Винаги ще има в този свят подлеци и мръсници, които пречат и вредят. Но вече не е същото, така упрекваната от всички демокрация ви даде наистина невероятни шансове. Имате свобода, ето това е най-важното и най-ценното. От свободата ни зависи всичко останало, стига да я разбираме и да съзнаваме какви огромни предимства ни дава тя. Ако не разбираме свободата си, тогава идва лошото, тогава идва и отчаянието и неверието в собствените сили.

Аз знам, че ти си способен и амбициозен млад мъж и ще постигнеш много. Със свободата лесно не се живее, но за сметка на това се живее достойно. Без свободата е много по-лесно, но униженията тогава са огромни и всекидневни, а пък личността е изправена пред непробиваеми стени. Ние, моето поколение, преживяхме това, и направихме каквото можахме това ужасно време да свърши. Въпреки гадните превъплъщения на оня комунизъм в днешни условия, неговият гръбнак вече е прекършен. Това, което имаме днес, е неговата агония, това са последните му конвулсии, това са предсмъртните му мъки. Вярно е, че когато е настъпена, змията е най-опасна, но след като й е пречупен гръбнака, тя е обречена.

Затова нека да не бъдем така черногледи, и да виждаме и хубавото около себе си. Аз например се радвам много като виждам все повече предприемчиви и дейни хора, които въпреки невероятните трудности правят нещо и мнозина от тях успяват. Които не успяват, пробват пак и пак: ако си упорит, светът в крайна сметка ще отстъпи и много ще постигнеш. Който се остави да го овладее коварното неверие в собствените сили, който се остави на песимизма, който започне само да се оплаква, да търси оправдания, да прехвърля другиму собствената вина, той ще се провали неминуемо. От нашата нагласа спрямо ставащото зависи успеха или провала ни. Всичко е в ръцете на човека, няма как иначе. Ако имаш нужната енергия, ако си смел, ако не се оставиш да станеш просто един мърморко и озлобен човек, ако проявяваш великодушие към човешките слабости, ти вече имаш големи предимства в битката за живот. И така нататък, много може да се пише и говори, но не в думите е всичкия смисъл. Ако го потърсиш в сърцето си, то ще ти каже всичко: сърцето никога не греши. Греши умът, не сърцето…

Признай си, че си написал ония думи горе, поддавайки се на някакво суетно увлечение. Извинявай, ако това, което ти казвам, звучи “поучително”, един вид като “проповед”. Казвам ти го с най-чисти намерения. Същото казвам и на моя син, той е малко по-малък от теб. С него също много споря, но въпреки това му вярвам. Всеки млад човек греши, пък и ние, старите, грешим, никой не е застрахован от грешки. Но и всеки човек сам проправя свой път към своята си изстрадана истина, която именно е най-ценното за него самия. Останалото всъщност е просто суетност. Не вярвай на суетни и капризни хора. Вярвай само в себе си…

Нихилизмът и песимизмът до добро не водят, иска се вяра: който вярва в себе си и в своите сили, той ще успее, той ще се спаси…