Или “демократична… недемократичност”, все същото е. Накратко казано, иска ми се да разсъждавам за т.н. “демократична култура” и за това доколко тя ни е присъща. Трябва да се вникне в същината на демократичното поведение, да се открият ония качества, без които нашата демокрация ще си остане още дълго време празно име и “великолепно пожелание”. Мнозина днес са разочаровани от нашата демокрация – и това съвсем не е случайно. Дали пък не се е оказало, че демократично мислещият и демократично действащият човек у нас е същинска рядкост?

Изясняването на тези неща е от особена важност за нашите десни и демократични партии, които така или иначе са… “флагмана” на българската демокрация. Защото през тези години, в които така мъчително у нас се изграждаше някаква демократична култура и съответния й “манталитет”, ние – да признаем честно – бяхме свидетели на толкова много съвсем недемократични образци както на мислене и съзнание, така и на поведение и действие. И то тъкмо в средите на десните демократични партии, сред нашите десни лидери (защото спрямо левите съвсем основателно имаме доста дълбоки резерви доколко същински демократизъм там изобщо е възможен).

Продължението следва в http://angeligdb.wordpress.com/