Май пак ще отварят досиетата, ама… не съвсем. Даже и натискът на Брюксел не може да озапти нашата родна ченгеджийница, която е заела такова възлово положение, че – оказва се – и парламентът я слуша. Под “ченгеджийница” разбирам това, което разбира всеки човек: нашите самоотвержени воини от “тихия фронт” на ДС, които – благодарение на мястото, което имаха по време на “тоталитаризма” – дирижираха “прехода” така, че днес именно те решават съдбата на страната. Появи се многозначителната “теория” за това, че ченгетата били два вида или типа: добри и лоши. Добрите мислели и работели само за… България, а пък лошите… лошите, предполагам, работели за… знае ли човек… може би за… партията?! Даже самият президент, оказа се, че е бил от “добрите ченгета” – по неговата собствена теория. Само че и той – както, впрочем, и другите “теоретици” на тази иначе великолепна концепция за “добрите ченгета”, например многострадалният Алберт Коритаров – забравя историческия факт, че до 1989 пък и малко след това у нас “партия” и “държава” бяха едно и също нещо, а и двете бяха подчинени директно на Москва...

(Продължението на адрес http://angeligdb.wordpress.com/ с оглед да не отежнява дискусията тук с един по дълъг текст, пък на този адрес има и твърде интересни снимки)