2. Тайнството на живота
3. Преследване на времето
4. Лаборатория по философия
5. Психология - издания
6. СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ
7. ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА
8. БЛОГ-АРХИВ
9. АКАДЕМИЯТА
10. ДНЕВНИКЪТ МИ
11. ЕРОТИКА И СВОБОДА
12. УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА
13. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО
14. ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО
15. СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ
16. БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА
17. ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ
18. ВИДЕОЛЕКЦИИ
19. Главата на вестника
Малко е да се каже, че сме “потопени във времето”, но да започнем оттук. Да тръгнем от простото наблюдение, че не сме “извън” времето, а сме “във” времето; никой не е независим от времето, всички ние съществуваме в ефирната среда на един всемогъщ “времеви поток”, който ни “носи” нанякъде, най-често към неизвестното, понякога - в по-редки случаи - и там, където искаме. Ако пък някой се опита да ни убеждава, че… ”мен времето не ме засяга” или пък че “то не ме докосва и затова не ме интересува”, то едва ли някой ще се вслуша сериозно в думите му. Такъв един самозван “бог” и “олимпиец”, поставящ себе си извън времето - а следователно и извън общността на смъртните - не е безумец само в случай че наистина е гений, изразяващ себе си в безсмъртни творения. Но нас в случая ни интересува времето за човека, а не за свръхчовека, макар че въпреки това не можем да сме изцяло безразлични към вечността. Ето че предпоставката - “ние сме потопени във времето” - още тук показа своята недостатъчност.
Тогава да тръгнем от следното: ние сме “изтъкани” или “просмукани” от времето, то не е “около” нас, но и “вътре” в нас. Оказва се, че не ние сме “във” времето, а времето е “в” нас, и в този смисъл “ от него не можем да избягаме” (както, впрочем, и от себе си не можем да избягаме!). Тази “неразличимост” на човек и време, дълбокото единение на двете, благодарение на което изобщо е възможен животът, е точката, от която следва да се тръгне в един опит за разбиране на времето, човека, живота, свободата. Живеейки, ние постепенно се потапяме в цяла “бездна” от питания, от които отърваване няма. Питания, които не се влияят от това съзнаваме ли ги ясно или пък те “подмолно” мъчат душите ни. Неусетно се появяват въпроси и проблеми, чакащи решение от нас самите, от всеки един поотделно: тук никой друг не може да ни помогне, да поеме част от нашето бреме. Обикновено ние “отпъждаме” от съзнанието си тъкмо най-важните, но поради това това като че ли “неразрешими” проблеми - за да се впуснем в “борба” и с “титанично усилие” да решаваме най-леките, най-безобидните, най-ясните, нуждаещите се от неотвратима, бърза реакция. Не искаме да признаем, че тъкмо този абсурден подбор задълбочава нашата собствена проблематичност, тоест в един момент поставя под въпрос живота, битието на този конкретен и жив човек. Така, по този начин се изостря ситуацията, в която е попаднало съществуването, превръщайки го в кардинален проблем, от който зависи всичко останало...
Продължението може да се прочете на адрес: http://angeligdb.wordpress.com/