Препечатано оттук, написано е още в паметната 2001 година: Той не е охранител, а доктор на науките

Бойко Борисов не говори грубо, не повишава тон, но думите му могат да бият като камшик

Снимка: Бодигардът Бойко Борисов (вдясно) със Симеон Сакскобургготски, фото Нели Николова

Казват, че човек се захваща да гледа кучета, чийто характер отговаря на собствената му натура. Може би това важи в пълна степен за Бойко Борисов. Той от години развъжда каракачански овчарки. Те са верни, предани, но и не прощават на врага. Нямат напразен скок и захапят ли, не пускат. Тази черта я има и досегашният шеф на "Ипон".

Това най-добре може да потвърди началникът на НСО. Ако знаеше какъв е шефът на "Ипон", ген. Димитър Владимиров сигурно никога нямаше да се заяде с него И нямаше преди 2 г. да изгони него и момчетата му от чифлика в Кричим. Тогава имотът все още се стопанисваше от Министерски съвет и генералът накара момчетата на Борисов да спят в колите зад оградата. Не ги допусна вътре, въпреки че охраняваха отбилия се там Симеон Сакскобургготски. Сигурно и досега генералът съжалява за постъпката си.

Защото с острия си ироничен език Борисов му го върна тъпкано. Няколко уж небрежно изпуснати пред медиите реплики за шефа на НСО накараха генерала да подскача до небесата. А докторът на педагогическите науки Борисов умее да говори. Небрежният му и леко провлачен дрезгав глас лесно може да заблуди събеседника. Човек се отпуска и когато най не очаква, Борисов с две реплики го поставя на място. Той не говори грубо, не повишава тон, но думите му могат да бият като камшик. Поведението му също е подвеждащо. Изглежда отпуснат и с уж зареян поглед. Очите му обаче не изпускат и най-малкото движение. Има тънко чувство за хумор и може да намери общ език с всеки.

Подчинените му, които най-добре го познават обаче, винаги са нащрек. Отвръщат на шегите му, смеят се с него, но постоянно си имат едно наум. Човекът, създал голямата, а може би вече и най-популярна охранителна фирма у нас, се познава със Симеон Сакскобургготски от около 4 г. Царят го нае да го пази, след като при една от визитите му в България НСО поиска да й плати 16 000 долара. А освен това, докато службата на ген. Владимиров го охраняваше, апартаментът му в столичния хотел "Глория палас" беше обран. Оттогава при всяко идване царят се обръщаше към "Ипон". Казват, че у нас едва ли има друг човек, който да е толкова близък със Симеон, както Бойко Борисов.

Царят дори прихвана от цветистия език на шефа на "Ипон". Симеон развесели оплешивяващ журналист в Бургас, като го предупреди, че слънцето е опасно за хора с разредени керемиди. Оказа се, че това е термин на Бойко Към шефа на "Ипон" царят се обръща с Борисов. Новият главен секретар на МВР пък винаги досега му е казвал Ваше Величество. Той успя да влезе под кожата и на децата на Симеон. Когато дойдат в България, те винаги излизат на вечеря с него.

Когато заговори с чужденци и е пред български репортери, Борисов се прави, че не знае английски. Говори нарочно с арабски акцент и весели аудиторията. В действителност обаче владее много добре езика на Елизабет II и затова се разбира перфектно с царските деца.

Някогашният световен шампион по карате Бойко Борисов е първият бял човек, разбил японец. Затова репортерите научиха по време на негова раздумка с японски журналист. Шефът на "Ипон" му разказа за двубоя в лондонската зала "Кристъл палас", когато нокаутирал шампиона от Страната на изгряващото слънце. Сащисан, че това е същият човек, японският журналист на няколко пъти му се поклони.

А докато разказваше случката, Борисов държеше в ръце мотиката, която благоевградска журналистка подари на Симеон по време на предизборната кампания. "Диз из бюлгериън нонджако", обясни с най-сериозния си тон Бойко на репортера. Японецът дори извика оператора си да види българското оръжие. А в това време наобиколилите ги благоевградчани се превиваха от смях.

Написа: Анелия Башева, в-к Стандарт

Преди известно време по повод на една написана от мен фраза по адрес на Христо Марков от Пловдив, някогашен депутат на СДС от Великото, пък и на някои от Обикновените народни събрания - фраза, написана в книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България) - срещнах някъде кратичка негова реплика от рода на "Ех, г-н Грънчаров, как можахте да напишете такова нещо, бил съм "скромен милионер"; де да бях, ама не съм, най-обикновен човек си останах!". По интонацията на репликата му усетих, че съм го набедил несправедливо, и ми стана твърде неприятно, почувствах се много гузно; понеже се бях подвел по непроверена информация, по слухове, а така не бива.

Вчера обаче попаднах във Фейсбук на името Христо Марков, и то в списъка на хората, които са се писали там мои приятели; помислих си дали пък не е същия оня Христо Марков, и макар че не бях сигурен, му пратих следната бележчица:

Angel Grancharov 03 февруари в 23:46: Здравей, ако си същия Христо Марков, за който си мисля, искам нещо да ти кажа: съжалявам, че в книгата си се изказах за теб ей-така, без да знам, налучквайки, и те обидих, съжалявам много!

Днес гледам, че Хр.Марков ми е отговорил следното:

Христо Марков 04 февруари в 09:59: Да, същият съм, г-н Грънчаров, и при това съм Ваш редовен четец; но ми стана неприятно, защото така си и останах едва свързващ двата края, колкото и да е странно, но... Други бяха времената, колкото и да е странно, не че не съм имал възможност, но тогава още вярвахме, поне тия като мен, които попаднаха от улицата в Парламента - такава ни била съдбата, не се сърдя и не обвинявам никого - поне си останах с хубавите спомени.

Иначе - приятно е да получиш такова съобщение от човек, който уважаваш за писаното слово, най-малкото защото от известно време се опитвам да пиша в скромния ми блог - понякога се получава; ако имате време погледнете го (В стари публикации има и за историята на опизицията в Пловдив, така както аз съм я преживял).

Иначе - поздрави и пожелания за здраве и късмет!!!

Веднага му написах това:

Angel Grancharov 04 февруари в 15:33: Здравейте, радвам се, съобщението ми Ви е намерило; тежеше ми, че Ви обвиних в книгата си ей-така, по някакви слухове, стигнали до мен (а именно, че сте били собственик на някакви газстанции; признавам си, че това се говореше по едно време и стигна до ушите ми); но аз се подведох по слуховете и без да имам някаква сигурност, писах ония несправедливи думи, а като срещнах някъде реакцията Ви, се почувствах много гузно; така не бива да се прави, постъпих грозно, набедих Ви; сега ми олекна малко, че можах да Ви се извиня.

Аз вече съм посещавал Вашия блог, но не знаех, че е тъкмо Ваш, сега си го сложих в списъка с блогове и сайтове и непременно ще следя всяка нова публикация, пък ще изчета и старите. Желая Ви успехи, толкова се радвам, че сте си останал човек с ценности; всъщност, да остане един човек просто човек, но човек в истинския смисъл, съвсем не е малко; това, че някои станаха богати, ала човешкото у себе си пожертваха и платиха огромна цена, съвсем не ги прави по-високо стоящи от нас, от тия, дето си останахме с едните идеали - но пък и с чисти съвести...

С поздрав и уважение: Ангел Грънчаров

Та ето че и това прави тази американска измишльотина, интетернет: сдобрява хора. Това съвсем не е малко. Пустите му американци, не мирясват да измислят все нови и нови неща! Ето, благодарение на създадения от тях интернет имаме възможност да кажем какво мислим и ние, обикновените хора; а ако го нямаше интернет, щяхме да слушаме по медиите до втръсване само все същите ония лица от преди 1989 г. като Дърева, Мърева, Гърева, Кърева и т.н., Недялко, Панто, Божо и т.н., и прочие, до безкрайност...

(Забележка: Ето един текст от Хр.Марков: “Опозицийо, Опозицийо!?...” или как БКП в Пловдив трепереше от СДС)

13 години се навършиха от 4 февруари 1997 г., от паметния ден, когато наглецът-страхливец (всички наглеци са много страхливи!) Гоце Първанов, лидер на провалилата се тогава до дупка БКП (БСП), предрешен и дегизиран, за да може да премине някак през морето от протестиращи, наводнило улиците около Президентството, се яви при Президента П.Стоянов и върна мандата за съставяне на ново социалисто-комунистическо правителство: Първанов сдаде най-позорно властта, за да се върне след пет годинки на бял кон в същото това Президентство, вече като пРезидент на Республиката, т.е. верен слуга на Матушката Русия. Български най-безвкусни чудесии и сълзотечни мелодрами!

Тази кратичка приказка за падението, възхода и триумфа на Гоце и на гоцевщината у нас аз считам за най-ясно доказателство и потвърждение за малоумието и шизофреничността на "широките народни маси"; другото доказателство е не по-малко лудешката история за това как "признателният" обезумял народ даде цялата власт на един бивш български цар, който опозори тотално не само българската корона, но и светлите имена на баща си и на дядо си. Какво направи същия този народ през миналото лято няма да казвам, щото всички го виждаме всеки ден пред очите си - и тепърва много ще го изстрадваме. Станахме за резил пред целия свят, станахме нещо като страна на лудостите, на шизофреничните провали, на пълната ценностна дезориентация на опиянените от простотия, от малоумие, от чалга и от евтина ракия "широки народни маси" (да ме прощават болните от шизофрения - за незаслужената обида, която им нанасям с това приравняване, породено главно от стилистични подбуди!).

А иначе 4 февруари 1997 година ще си остане един голям ден на българската демокрация - ако ми бъде позволено да използвам широко известните навремето думи на бившия Председател на Народното събрание Александър Йорданов. Да, наистина голям ден, дори празник, тържество за младата българска демокрация беше денят 4 февруари 1997-ма година, защото тогава най-напредничавата част от нацията показа своята непримиримост срещу комунистическите разбойници, за кой ли път ограбили до шушка целокупния български народец; тогава елитът на нацията, дясномислещите хора и граждани, интелектуалците, всичко свястно и немалодушно беше по улиците и площадите на София и на големите градове на цяла България. Страната беше парализирана от протести, от барикади, от блокади; трябваше да замре целия живот, та да се видят принудени таваришчите да кандисат, да пресекне колосалната им лакомия за власт и кражби - и в лицето на своя лидер Гоце Първанов да сдадат властта, да се откажат от претенции да ръководят разорената от грабежите им страна.

След историческия 4 февруари 1997 г. България поне за 4 години уверено стъпи и упорито вървя по един разумен и спасителен път, извел я от тресавището, в което я бяха натикали комунистите и ченгетата; за 4-те години управление на реформаторското правителство на Иван Костов страната възвърна уважението си в очите на Европа и на целия свят; тогава именно бяха положени непоклатимите темели на евро-атлантическата интеграция на страната, интеграцията ни със западния свят на свободата, личността, достойнството, просперитета. Направеното в ония паметни 4 години промени из основи родината ни, и от затънала в безумия страна от бандитско-комуно-белоруски тип България се преобрази в страна, достойна да стане член на НАТО и на Европейския съюз!

В тия години се сбъдна мечтата на най-напредничавата и европейски мислеща част на българската нация: България завинаги да бъде изтръгната от задушаващите обятия на руската мечка и да се сроди с най-напредналите, свободни и културни народи на Земята. В тия паметни 4 години комунистите, ченгетата, бандитите, мафиотите, сиреч, Доган, Гоце, Боце, Маджо, Чьорни и кой ли не се бяха изпокрили като мишки под земята и ближеха жестоките рани, които Костов им нанесе; те, разбира се, почнаха да кроят всякакви вселенски заговори, само и само да предотвратят злокобната възможност Иван Костов да спечели още един мандат, в който гръбнакът на комунистическата мафия неминуемо щеше да бъде строшен завинаги.

Успяха за жалост - и така условията на днешната ни трагедия бяха положени: и затова задълго още ще сме все най-бедни и унизени. В 2001 г. тържеството на бандитите, мутрите, комунистите дойде; сценарият на най-ретроградните (не)български сили настъпи: те изиграха последната си карта, способна да предотврати още един мандат на "злодея" Костов: домъкнаха мадридското чудо, домъкнаха цяря-ченге, царя-марионетка на комунистите, на бандитите и на мутрите. Българската демокрация беше омаломощена по време на "царското управление"; бандитизмът преживя още един ренесанс. А царят си върна имотите и без да му пука, предаде съдбата на България на комунистите, дето убиха чичо му, а най-вероятно и баща му.

Пиша тия неща и ми се струва че съм се побъркал и това не е могло да се случи, че това не е истина: дали да не се ощипя за да не разбера дали фантацирам?! Ала, уви, истина е това, което пиша, то беше, то се случи пред очите ми: как да сънувам, като го видях и изстрадах?! Изстрадах го заедно с всички по-чувствителни хора от този народ, иначе прочут с безчувствеността си, волските си нерви, с волското си търпение...

Но дори и Симеон не можа да спре движението на страната към Запада, което й беше придало Костовото правителство; изтръгването на България от лапите на руската мечка не можа да бъде предотвратено, поради което кукловодите, макар че постигнаха много, не бяха напълно доволни. По тази причина оттеглиха доверието си от Симеона, та се роди в края на краищата уродливото комуно-ченгесарско-монархическо чудовище, с което смаяхме за пореден път света: роди се триглавата коалиционна ламя, която ни управлява и краде до вчера, съвсем до скоро.

Каква я сторихме с избирането на Бойко Борисов начело на властта, до което прибегнаха отчаяните народни маси, тепърва ще се разбере. Имам някои предчувствия, но не ща да бъда краен и категоричен, въпреки че опасенията ми се засилват с всеки ден. Но да чакаме, белким скоро проблесне истината,белким се разбули мистерията, свързана с бойковото възцаряване на трона на България. Ний и в предишни епохи сме си имали такива умилителни ексцесии - възцаряването на свинаря Ивайло на българския трон, на Ивайло Бърдоквата с царска корона на главата! - но да видим какво ще произлезе сега от разгръщащата се пред очите ни исто(е)рия и бутафория.

Това исках да напиша по повод на 4 февруари; цяла сутрин търсих в интернета нещичко, написано за тая дата, ала не ме огрея щастието, не намерих. Явно някои сили искат да бъде забравено стореното на 4 февруари 1997-ма година, искат да бъде забравена истината за най-великите възходи и възторзи на толкова младата и така непрокопсала българска демокрация. Е, напук на тях написах правдиво какво аз мисля, та поне тука, в моя блог, да бъде речено и написано нещичко.

За да не се забравя онуй, от което не можем да се срамуваме; а също не трябва да се забравя и онова, от което трябва, длъжни сме да се срамуваме. И за двете похвърлих нищичко, щото върху тях се крепи самочувствието на една нация. А ние доказано сме нация без самочувствие: щото много ни е крапа (къса) паметта. Народ без памет няма история; народ без памет не може да овладее времето, сиреч бъдещето си...

ПРОФ. ИВАН СЛАВОВ: ПРОМЕНЯМЕ СЕ САМО КЪМ ЛОШО

Простащина и чалга си пасват. Вече кой е луд да остане в България? Симеон Дянков е много самонадеян, казва още проф. Славов

Професор Иван Славов е роден на 14 февруари 1928 г. в Сливен. Философ, публицист, дипломат, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Посланик на Република България в Словакия (1994 - 1998).

Професор Славов, прословутият български преход навъртя 20 г. Според Вас, промени ли се с нещо народопсихолгията ни, с която много успешно някои политици извиняват грешките си?

Има няколко спекулативни думи, от които човек буквално може да получи треска. Първата е предизвикателства. Другата е промяна. Каква промяна? Стана подмяна и накрая – измяна. Това е степенуването. Току-що падналите комунисти пак говорят за промяна. Докога? Какво ще променят? Разбира се, Бойко Борисов също говори за промяна. Българинът мисли, че като променя нещата външно, се променя и по същество. Той си има един стереотип от 1200-1300 години, така да се каже, някаква шаблонност.

Да изключим тези средновековни успехи - при Крум, Симеон и пр. и пр. и преминем през петте века за които не ми се говори, защото това е първото поражение на нашия генотип, след това идва най-страшния геноцид - тия 45 години плюс последните 20, които бяха един неокомунизъм, псевдокапитализъм. За мен това е една горчива, безуспешна рекапитулация, която ме прави твърдо песимист. Не си правя илюзии, че изхабен генотип може да се обнови, след като доказа пред цяла Европа, че България е единствената страна, в която никога нищо не става, а задълбава надолу. Част от нашия манталитет са бабаитлъкът, грубата сила, липса на морал, на скрупули, безогледната алчност и... вижте какво става. Къде върлуват най-много банди, сводници, наркотрафиканти и пр. У нас!

Правя един паралел - бях четири години в Словакия. Да сте чули в каналната хроника някога примерно, че група словаци разбили, ограбили или изнасилили деца? Какво показва това? Че има нещо у нас, може да се нарече невменяемо. Така че думата промяна просто ми минава покрай слуха. Българинът не може да се промени независимо, че Европейския съюз ни притиска. Телевизорът ми почерня от криминални хроники и вече не го пускам. И на жена си не позволявам да го включва, само по изключение да чуе прогнозата за времето и някоя новина, понеже все още работи. Защо да гледам? От сутрин предаванията започват с някое убийство или друг вид престъпление.

Телевизионните програми са черна хроника. Така че на темата промяна какво да говорим? Променяме се само към лошо. Аз не съм на сто години, не съм и на двадесет, някъде съм на 70-80 и се питам през всичките тези години, коя е тази благоприятна промяна, която съм преживял, за да се чувствам по-добре? Жена ми има две фрази: ”Моля, пусни телевизора за да свикна с новините” и “Искам преди да заспя да разбера, с какво днес живота ми стана по-добър.”

От древната медицина идва станалата днес модерна дума “плацебо”. Това е начин човек да се стимулира само с духовни, морални фактори. Това е най-мощното лекарство. Питам ви, къде е това плацебо, къде е този стимул или тая доктрина, тая партия, че днеска да ми стане по-ведро? Данъци, ток, парно, пак треперим с тая криза, дали ще го има топлото или няма и т.н. и т.н., егати живота!

Какво мислите за младото поколение?

Какво младо поколение?! То е толкова разхлабено, че няма думата, няма нещо, което да го асоциира. Какво значи младо поколение? Възрастово ли? Кое ги свързва днес младите? Те нямат общи цели. Сега ги бомбардират с какви ли не предложения, 50-60 души бяха дошли от университети от цял свят. Вече кой е луд да остане в България? Тези, които все пак имат нещо в главата си и го развиват, търсят Запада. Тия, които нямат, правят конкурси – „Най-хубави цици”. Ей-такива, бързо пласирани младежи, колкото искаш, които тези просташки телевизии показват. Е, питам, какъв идеал имат младите?

Вчера си купих случайно вестник ”Седем дни спорт”, по принцип не съм запален по спорта. Гледам на първа страница нашия национален отбор 0:0 с някоя си резерва, с “Шахтьор”, а на последна страница - еди коя си ”Мис дупе” се оженила за еди кой си... Друга снимка показва съвсем гола жена, седнала в особена поза и отдолу пише ”Конят току-що си отиде...” Е, откъде ще има за тези младежи нещо, което да ги вдъхновява, да има кауза, която да ги обединява? Да имат стимули, условия, да имат ориентир, в що-годе някакво бъдеще. Тoест ако се включи в тази система, все пак да има някаква гаранция, че в обозримо бъдеще, 4-5 години, докато завърши, вече ще има един статус, който ще му гарантира да живее като един кандидат-европеец.

За да стане европеец... е ще минат векове. И още - тая младеж, къде е проявила своята съгласуваност? Има ли проява младите да са осъществили без намесата на възрастните? Ето, аз преподавах в Софийския университет. Вчера, минавайки край него, се запитах - сградата е ремонтирана, обновена, но колко пъти от нея се чу идея, доктрина, някакво откритие, или млад човек, който да е блеснал извън България? Не съм чул за такова нещо. В Америка, и не само там, университетите имат огромни постъпления от това, че правят открития, дори за Пентагона и други големи корпорации. Да сте чули Софийският университет от някъде да е спечелил 50 лв.? При това е работещ университет! Малък бил бюджетът на университетите. Малък е! А те какво произвеждат?

От друга страна пък не одобрявам позицията на Симеон Дянков, че БАН е пълна с феодални старци. Е, много е самонадеян. Кой си ти? Ти си един случаен човек, финансист, гледай си работата, докажи се. То, че там има една голяма прослойка от паразити - има, но поне 20% са учени. Има българи, които участват в експеримента в Женева, пращаме съоръжения за спътници, т.е. има и можещи хора. Така че “феодални старци” е много обобщаващо понятие, много обидно.

По принцип у нас има обидно отношение към възрастните хора. Думата пенсионер у нас значи кандидат-покойник, излишен човек. На Запад хората работят, докато са продуктивни. Извинявайте, че ще се самоцитирам, но ето завърших поредната си книга. На тази възраст съм, нямам нужда от патерици, но нека седне пред мен някой от по-младите и да се попитаме кой колко струва.

Има ли морал у днешните политици?

Не. Те дори нямат наченки на морал. Но и те не са виновни. Не е имало от кого да го наследят. Нямаме традиции. Това са неща, които се крепят в една добре работеща църква, в една религия като католическата. Непоклатими закони. Тук сме безкрайно изостанали. В ТВ предаване задаваха въпрос - “Познавате ли кварталния полицай?”. Да сте чули подобен въпрос за регионалния духовник? Или последния да посети някое семейство да види как живее?

Бях в едно кипърско село. Там управляват кметът, духовникът и т.н. Духовникът завършил в Париж и казва: „Ние знаем в това село всяко семейство дали има проблеми, застрашаващи неща и т.н”. Отидеш ли в една католическа църква веднага се включваш в организацията - с жестовете, с песните и т.н. А ние тука като отидем в църквата стоим като блейки с една свещ...

Нека си зададем такъв въпрос - през тези 20 г.открои ли се една морална личност, като еталон?

Царят...?

Най-големият мошеник. Няма, няма на детето си да покажеш един такъв човек. А от нашето Възраждане всеки трети може да посочи - ето този олицетворява достойнство, почтеност и морал. А сега - какъв морал? Вече думата “морал”за мен е чуждица.

Ние, българите, глупави ли сме?

Да, определено. Е, не всички. Има 10%,които понасят тегобата да живеят с глупаци

Какво значи чалга-политика?

Простащина и чалга си пасват. Тя у нас дойде от Сърбия, но там има Брегович, има стил. Нашата е изродена. Освен това тя е свързана с мутрите, с разврата, с много пари. Чалгата е упадъкът на едно общество.

Същото се отнася и за политиката. Тя означава цинизъм гарниран с атрибути на демократизъм, на жизненост, на веселост и... близост до любимия народ, когото прецакват отвсякъде.

Кога в едно общество се раждат вицовете? В годините на прехода, като че остроумието поизчезна...

Времето на Тодор Живков бе време на политическия виц. Другите вицове са постоянни, стереотипни.

Политическия виц си има точно определено време. Тогава когато цензурата, страхът, заплахата са всеобхватни и няма възможност за легално критикуване и противопоставяне на режима и неговите безобразия. Това е – има една фраза по друг повод казана от Хайне, но ще я използвам: „Ако на кучето му вържа мордата, то ще започне да лае отзад”. За мен това е политическия виц.

Хуморът за мен е част от моето възприемане за света. Мисля обаче, че в света има общ спад на чувството за хумор. Факт е, че изчезнаха големите комиции няма такива емблематични, като Чарли Чаплин, Крачун и Малчо, Фернандел, Бурвил, Луи дьо Финес. Сега няма такива имена, няма почва, няма резонанс.

Нашите, българските комици, са ужасни, то е кошмар, върхът на пошлостта. Дебелашки хумор, печалбарски хумор. Истински, интелигентен, искрящ хумор днес няма. По едно време, след десети ноември, хората у нас се поопитваха да се поусмихват, но за кратко и физиономиите отново станаха мрачни, гневни. А вижте в Япония какво става - усмивките там са задължителни, по улицата, на работа, у дома. А ние? Ние сме като в песента, в която се пее - “Ние сме безнадежден случай.”

Не минаха и 150 дни от избора на ново правителство и се започна познатата стара история... Още преди 100-ния ден президентът коректно се изрепчи, че не му харесвал финансовият министър. Нещо май му пречел за „големия (руски) шлем” с едни проекти, от които се очаква едни (наши) хора да вземат едни пари. Ама много пари. Питайте другаря Шрьодер и неговия „голям шлем”!

После се почнаха и с Цецка, и с Божидарчо и ето ти и сега историята с Румянка...

„И кво стана? Пак ни излъгаха! Егати демокрацията! Всички са маскари” и пр. и пр. вайкания се чуват от медии, села, градове и паланки.

„Бият Паниковски!” - „Вече?” – учудва се българският Остап Бендер.

Излъгал ви бил бат ви Бойко?

МОЛЯ????

Верно е, че и през 2009 г. Българинът гласува не с оная си работа, с която си требе, а с оная коя си сака!

Но да е за първи път?

Какво се учудвате сега на бат Бойко и неговите хора? Та те са еманация на тези, които са ги избрали. Това са, такива са мнозинството българи сега. „Всеки народ си заслужава правителството, което има” – ни учеше мъдрият Хегел. Както и правителството народа си... Особено при демокрация. Нищо че у нас демокрацията е само фасада.

Но колко пъти досега сме я чували тази история с „излъгването”!

„Изгорели сме от паренето и не се научихме да духаме!”

Казал го е един велик българин, пред който всеки път се кълнем, но не вземем да вникнем в онова каквото ни е казал...

„Народе?!!!!”

Излъгаха ви, защото вие го искахте, вие сами пожелахте да бъдете излъгани!

„Оправиха” ви, защото вие сами пожелахте да ви „оправят”!

Колко пъти правихте погрешен избор?

И колко – правилен?

През 1990 г. Избрахте „Сполуката” на другарите от номенклатурата и така сполучихме, че и досега ни държи влага. Само че те не излъгаха за „сполуката”! Тя наистина се състоя, но за тези, които си я бяха пожелали. Кой ви е крив, че не сте ги разбрали правилно! За някои избрани и предварително набелязани другари „сполуката” беше толкова огромна, че даже не може да си представите.

Качили ви се били на главата. Ами вие защо и досега си ги носите и си траете!

Така че, не се оправдавайте, че са ви излъгали!

През 1994 г. избрахте „Да спрем разрухата! Да обновим България!”. Избрахте точно тези, които спряха България и обновиха разрухата. Точно при Виденов ви обраха и последните спестявания. Малко оставаше да ви вземат и къщите. И чак тогава се освестихте!

На българина акъла му идва късно, но за сметка на това рано го напуска!

През 2001 г. Отново луднахте, „повервахте”, че някой ще ви оправи за 800 дни заради черните ви очи. Е, „оправиха” ли ви? „Оправиха” ви! А някои други си оправиха положението...

После през 2005 г.избрахте да ви управляват Станишев, Доган и „другаря-цар”. Ама били ви излъгали с тройната коалиция? Ами нали за тях гласувахте? Нали тях избрахте! Кой ви е виновен, че им дадохте конституционно мнозинство?

2009 г. Отново гласувахте с емоции, а не с разум. Защо пак сте недоволни още от самото начало? Какво ви е крив премиерът? Та не знаехте ли, че той си е такъв? Изобщо не може да ви се угоди!

Откъде да си вземем управници? От Луната ли?

Какъв е изходът?

Да направим така, че с наличните политици, министри, депутати и наличния ни „човешки материал” да се насочим най-сетне към нещо градивно и рационално. Да не би в другите страни от ЕС, САЩ, Швейцария, Канада човешкият материал да е по-добър?

Ами същият е!

Само че...

В Европа простакът е маргинализиран.

У нас е маргинализиран интелектуалецът.

В Европа не избират на високи държавни длъжности доносници, обикновени мошеници, продавачи на чудеса и политици по съвместителство.

У нас – обратно. Те са на особена почит, докато не ги изгонят от парламента и правителството. Обикновено не като Паниковски. За съжаление....

В Европа се ценят знаещите и можещите.

У нас знаещите и можещите са натикани в миша дупка и рядко им се чува гласът, а гласът на насилника и некадърника ехти с бай-Ганювска сила.

Ето това трябва да се промени!

Но се иска яко бачкане и разум. Все дифицитни стоки по нашите ширини.

А не вайкане и залитане по поредния „спасител”.

Иначе на прага чакат Янето и Волен!

Дупе да ни е яко...
 

Тия дни един приятел изрази съмнение пред мен, че постоянната критика към Бойко Борисов и неговото управление, отправяна от страниците на този блог, може да има някакво позитивно значение. Той ми препоръча да се вгледам в по-дипломатичната позиция, която имат спрямо управлението на ГЕРБ Синята коалиция, и по-специално Иван Костов - и ако мога, да следвам тази по-предпазлива и разумна линия, която все пак може да доведе до някакви ползи за страната и за нас, избирателите. Понеже критикарството спрямо всичко и всеки едва ли е най-разумната позиция.

Тия мисли на моя приятел ме подбудиха да се замисля по важния въпрос: за различието в позициите на политика и на свободния политически анализатор, какъвто е блогъра. Ето до какви изводи стигнах.

Наистина, традиционната десница в последните месеци показва едно твърде внимателно отношение спрямо управлението на Бойко Борисов. Особено интересен е начина, по който един утвърден политик, какъвто е Иван Костов, реагира спрямо случващото се: опитва се да влия на управлението в позитивна, добра за страната насока. Костов в последните години преживя нов растеж като политик и придоби една по-различна физиономия - и причината за това според мен е спецификата на реалностите, в които е принуден да действа, бидейки отговорен и загрижен за България - и доказал себе си - политик. Оня Костов, който беше непримирим критик на Бойко Борисов, зае една по-умерена позиция, особено като се видя, че страната ще преживее известен период на управление, доминирано от ГЕРБ - и в светлината на това, че ГЕРБ и неговия лидер сами пожелаха да се идентифицират като дясна (дясно-центристка) формация. Днес Костов отново не само удивлява всички с майсторството (коварството?), което действа на сложната политическа арена, но и относно това как отново успява да вбесява до крайност враговете си; като този път те са бесни заради това, че Костов умело играе балансирана и балансираща роля спрямо управлението на ГЕРБ. Т.е. опитва се да влияе в положителна посока, да помага с каквото може, да предизвиква предпазливи корекции в недотам осмисления курс на ГЕРБ и Б.Борисов и пр. Тоест цялата тази изтънчена дипломация на държавника Костов спрямо днешната власт съвсем справедливо вбесява неговите политически и идейни противници. Вчера например особено удоволствие ми направи поведението на прословутия Кольо Парамов (социалист-"економист"), пишман-съветника на Бойко Борисов, който по една телевизия си изпусна нервите и бясно наруга Костов; в тази негова толкова гневна реакция съзрях отмъстителността на политическото влечуго и на некадърника спрямо човека с талант и заслуги, какъвто е Иван Костов.

Моя милост се ползва с името на "костовист" и по тази логика - ако беше истина квалификацията ми като такъв, която някои искат да ми я пришият! - би трябвало сляпо да следвам политическия курс на "вожда"; щото, както е известно, противниците на Костов яростно се мъчат да подхранват имиджа на "костовистите" като някакви "фанатици", за които думата на лидера била свята и ненарушима. Но ето че от първия ден на управлението на Б.Борисов аз се улавям, че следвам свой курс, доста различен от курса на партията, на която симпатизирам, именно ДСБ - и на нейния лидер. Как е възможно това?! - се питат някои и даже открито ме упрекват, понеже то рязко се разминавало с образа, който им се иска да се затвърди за т.н. "костовисти".

Първо, разбира се, глупости са твърденията, че "костовистите" (или десните хора като цяло) били нещо като фанатици или "сектанти за идеята"; няма такова нещо, напротив, ние сме свободомислещи хора, за които значение има само истината. Естествено е, че в партиите на свободолюбивите хора, каквито са и "костовистите", и автентичните седесари, съществуват различия и разминавания в мненията и позициите, особено пък когато хора като мен не са партийни членове, подвластни на партийната дисциплина, а са само идейни и ценностни симпатизанти. Тия неща се разбират от само себе си, а ето че сега вече стигнах до интересуващия ме проблем за принципното различие между позициите на свободния политически анализатор (блогъра), какъвто съм аз, и на действащия политик, какъвто е Иван Костов. Към когото никога не съм крил симпатията си, понеже го оценявам като политик, допринесъл най-много за европеизацията и декомунизацията на България.

Свободният политически анализатор е не нещо друго, а изразител на интереса и позицията на обикновения гражданин, който обаче все пак се старае да осмисля по-дълбоко случващото се. Единственият интерес на гражданина и на политическия граждански (свободен) анализатор е властта да бъде подтиквана и принуждавана да работи за доброто на страната и нацията, т.е. да не се самозабравя, грешките й да бъдат най-настойчиво тикани в очите на управляващите. Т.е. свободният (граждански) политически анализатор е твърде чувствителен спрямо грешките, изцепките, непоследователността, издънванията и пр. на властниците, особено пък на неопитни властници като Бойко Борисов и гербоваците.

Ето защо е съвсем естествено свободният политически анализатор (какъвто по презумпция е блогърът) да е твърде критичен към действията на властта, постоянно да бди за грешките й, да не се примирява, понеже ако общественото (гражданско) мнение бъде приспано, то това може да е фатално за всяка демокрация, камо ли пък за млада и неукрепнала демокрация като нашата. Тази роля на свободните политически блогъри е особено ценна както за самата общност, така и за самата власт, която, ако е разумна, би следвало да се вслушвала най-внимателно в трезвите граждански гласове, предупреждаващи я всекидневно за опасностите и коварствата на властта.

И тук искам също да изтъкна това, че в общество като нашето, в което конвенционалните медии не изпълняват ролята си на автентични изразители на общественото (гражданското) мнение и позиции, то тяхната така значима роля бива поета и изпълнявана от свободните политически анализатори, каквито са блогърите. В този смисъл блогърът, особено блогър като мен, който няма амбицията да се докопа до пост и да да се облажи от властта, няма как да струва "мили очи" на властниците, напротив, е непримирим спрямо техните пропуски и провали - което, колкото и странно да изглежда, има позитивен, превантивен (предупреждаващ) и оздравителен ефект тъкмо спрямо самата власт, спрямо всяко едно управление. Тук е христоматиен вече примера за гафа на Б.Борисов около кандидатурата на Р.Желева за еврокомисар: ако Бойко се беше вслушал в предупрежденията, които ние, активните блогъри (особено г-н Инджев и моя милост) оправяхме всеки ден, той нямаше да допусне чак толкова голям гаф, който удари, разбира се, и върху неговия имидж, така също и върху имиджа на управляваната от него страна, имиджа на България.

А сега накратко да се опитам да опиша специфичната роля спрямо властта, които има един действащ политик, който обаче е извън нея, но има възможността да упражнява едно или друго влияние върху управляващите. В случая, в днешната политическа конфигурация, ние имаме една формална опозиция в лицето на БСП и ДПС (към тях се присламчи и ченгеджийницата РЗС на Янето), която е толкова компрометирана, че критиките й са съвсем беззъби, и то дотам, че тя съвсем не може да играе ролята си на коректив спрямо властта. От друга страна имаме две формации, Синята коалиция и "Атака", които са заели две диаметрално различни позиции спрямо властта; хем принадлежат към парламентарното мнозинство, хем имат коренно различно поведение. "Атака" начело със своя лидер, който, разбира се, не може да бъде признат за политик - той е нещо друго, доста по-странно и неопределимо - пое ролята на съгласна с всяко едно решение на управляващите сила, тя, както знаете, декларира, че ще подкрепя Б.Борисов даже ако той тръгне в посока, в която неминуемо ще си строши главата. Позицията обаче на Сините и на Костов особено е много по-различна. Тя показва едно политическо умение и даже изкуство, което също има изключително благотворен ефект върху властта, върху действията на управляващите.

Та днес наблюдаваме как действащ политик от голям калибър, какъвто е Костов, всекидневно прави нужното да насърчава властта към инициативи, които са за доброто на страната и нацията; но в същото време се опитва да упражнява и въздържащ ефект, когато властта се самозабравя или предприема опасни ходове. Разбира се, че ролята на действащия политик, на държавника, какъвто е Костов, е много по-трудна от тази, която има политическия блогър, понеже лидери и партии като Костов и ДСБ (СДС) имат и известен властови ресурс да влияят все по-решително върху хода на събитията. По тази причина Костов е така предпазлив, понеже задачата му е твърде сложна. Той няма право да си проиграе картите и да стане безмозъчна опозиция, каквато е левицата, БСП, т.е. комунистите и прислугващите им ченгета и политически марионетки.

Просто няма как Костов да се нареди до безпринципните критици на властта, каквито са Станишев, Доган и компания; понеже Костов ги превъзхожда неизмеримо в своите качества и в своя държавнически и политически ресурс. Признавам си, че съм възхитен от действията на Костов в същата степен, в която са вбесени от това, което той прави, неговите врагове (от типа на таваришчите, а също от типа на блогъри-чалгаджии, каквито са, примерно, известните ви "луд д-р Филипов" и оня, как се казваше, да, Бялгазар Илич).

Та това исках да ви кажа тази сутрин, рекох го малко прибързано, щото ми е дефицитно времето, ако има правописни грешки, прощавайте, нямам време да ги проверя, бързам за работа. А иначе желая хубав ден на всички, които имаха търпението да дочетат този мой сутрешен словесен опус.

Текстът по-долу е написан като коментар към статията През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година комунистите злодейски избиват регентите и министрите на Царство България. Ето какво пише този човек:

Поразява ме лицемерието на Бойко Борисов - дядо му (после се оказа че е прадядо му) бил убит от комунистите.

Когато е необходимо, ползва този факт та да се доказва като антикомунист...

Добре бе, човече, ама нали днес е точно денят като министър-председател да отдадеш почит на унищожените от комунистите съдби - и да оставиш букет цветя точно на този общ гроб, пълен с позора на българските комунисти??!

Едва ли, след прегръдките с Божо Димитров, Бокова, Плугчиева, Парамов, милия агент "Тарасов" (посланик в Хага - Тръпков) и цялата останала комченгесария, пръкнала се по живо по здраво по канцеларии и посолства, след като обяви официално, че енергийните проекти ще съгласуваш с агента "Гоце", изпълняващ в момента ролята на пРезидент, разочарованието е пълно..., лъжата е очевадна!

Но, не се страхувай, нашенецо "има сили" да те избере и за президент...

Написа: Nik

(Забележка: Заглавието натамъних аз, А.Г., имайки бегла надеждица Б.Борисов днес все пак да направи нужното и да отиде да се поклони на гроба, в който е скрито най-голямото комунистическо злодейство; да видим обаче какво ще стане, най-вероятно - нищо. Което обаче пак показва и говори нещо. Говори, ала само за тия, дето имат акълец да го схванат...)

Тази сутрин попадам на радостна и дългочакана вест: Бареков нагазва в политиката догодина. Сърце немирно се разпръхтя от радост: слава, трижди слава, българската чалга е безсмъртна, тя нема да умре! Имам предвид "журналистико"-политическата чалга, на която Бареков е виден представител; той, впрочем, е виден представител и на гилдията на музикантите на духови инструменти - дудуци и други такива. Както и да е, ето и пространно интервю на Барека, което задоволява вълненията на публиката относно туй що чини и как живей тоя неин доскорошен любимец: Журналистът Николай Бареков: Ритнах Бойко отзад, беше ме ядосал.

Не знам що да кажа относително плановете на Бареков да се развихри на политическото поприще, след като повилня на "журналистическото такова" - където в изминалите години се държа като гладен шопар в небран бостан; впрочем, що ли обиждам тия достойни животинчета, шопарите де, та ги приравнявам с нравствений лик на наш Бареков?! В един момент от безчинствата на Барека се стреснаха и менторите му от бТВ, та го изритаха, щото се беше разпасал до крайност: въртеше дудуци без да му мигне окото, и то от екрана, и то, разбира се, само срещу най-солидно заплащане. Абе хич не е прост тоя Бареков, и от тая гледна точка има големо бъдеще в политиката, в която в наше време задават тон и останаха комай кажи-речи само индивидууми все от неговата нравствена величина.

Бедна ми, бедна Българийо, не обръгна ли ти, миличка, на гаври и поругавания, не се ли пресити най-сетне?! Ами ти бе, заспал народе, докога ще търпиш така да правят наглеците с родината ти?!

Пиша горния възклик, понеже според това, което видяхме и виждаме пред очите си в тия дни на апотеози и триумфи на разни народни любимци, нищо чудно да се окаже в един миг, че Барекът не само ке се занимава с политика, не само ке напредне в тая толкова отговорна роля, ами нищо чудно да се окаже, че нему самия е отредена и съкровената мисия на наш будущий народний спаситель?! И то в ония траурни дни - да плюем в пазвите си, та да не чуе дявола! - когато днешния властелин на душите, всемогъщият бат ви Бойко, бъде детрониран от народното сърце, сиреч, падне от трона на славата, на който сега седи така великолепно и пищно с целата си свита от Дочоолувци и Гочоолувци.

Т.е. когато и сам Бойко бъде бутнат от държавния пиедестал - както това се случи наскоро с ментора му Симеона Втарога, друг любимец на нацията, който слезе опозорен отвсякъде - и се скри в покоите на новопридобитите си дворци за да ближе на спокойствие раните си, причинени му от неблагодарния спрямо заслугите му и толкова изменчив в симпатиите си наш народец! Барекът в ролята на следващия народен спасител и оправител - как ви се струва тая гротеска, а, таваришчи - ще си получим ли най-сетне заслуженото унижение в негово лице?!

Щото, както си личи, вече нема друг, вече друг не остана, комуто да може тепърва да бъде поръчано да ни спасява - освен комитата Яне, Слави Учиндолский и Барек Дудучний. Имам предвид времето, в което настоящий исполин бат ви Бойка се сгромоляса в отломки, падайки немилостиво от пиедестала си. Он ни се закани, че ке ни управлява барем 1000 години, ама да видим де, има фантастики, които са непосилни даже и за неговото мощно телосложение. За умствения му капацитет сега не говорим - и не щем да пророним и думица.

Бареков не се отличава с мощно телосложение, ала, както сега с удивление забелязвам в оценките на "бъдещите му колеги" на политическото поприще, бил имал, представете си, вид на интелигент (!) и дори на нещо кат "интелектуалец" (Боже, прости ми гаврата със словото! Туй твърдят неколцина запитани що мислят за будущето на Барека в политиката, неколцина индивидууми от днешната ни политическа класа, за които, щом тъкмо Бареков им се привижда, че е нещо като интелектуален, нравствен и духовен изполин, за които, значи, представете си тогава, каква е степента на собственото им израждане, щом не друг, а Бареков им изглежда като за нещо като звезда на фронта на интелигентността!!! Ако Бареков е такава, то какво тогава да кажем за бай ви Вучкова, он в такъв случае требе да е самото божество?!

За Азиса дума не ща да отварям, щото за него отдалече си личи, че е нравствен и умствен колос, в сравнение с който даже Бареков бледнее; хубавото е, че Бойко Борисов поне нема претенции в туй отношение, интелектуалното де, хубавото е, че он си остава неръкотворен простолюден гений - и в туй явно се корени неговото изключително превъзходство над останалата гмеж от интелектуални народни титани, под която стене народното тяло.

Пиша тия вълнуващи неща по прелюбопитната тема, ала трябва веке да привършвам. Всичко туй, дето се мъчех да ви го кажа, го е казал великолепно анонимният народен гений, написал като коментар под известието, че Бареков ке се отдаде на политиката, следните мъдри слова:

Бареков смята, че щом подкрепяше Бойко Борисов през цялото време сега той ще му върне жеста и ще го назначи на някоя сладка длъжност. Обаче Бойко Борисов гледа само собствените си интереси и далавери, тъй че sorry Ники ама няма да ти се отвори парашута - само те използваха. По-добре се върни при духовите инструменти, ОТДАВАТ ТИ СЕ!

При тия думи аз мръквам, щото каквото и да се каже, ще бледнее по правдивостта си! Лек ден ви желая на всички: радвайте се на оставащите дни, в които друг ще ви спасява и оправя, а не самият Бареков!

Да, през тази нощ, но преди 65 години, на Софийските централни гробища е извършено грозно злодейство: комунистите са застреляли с куршум в тила княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис Трети, проф. Богдан Филов, ген. Н. Михов, т.е. тримата регенти на Царя на България, министри, царски съветници, депутати. След това избитите представители на висшия държавен елит на Царство България са погребани в общ гроб, в една самолетна яма, образувана при американските бомбардировки на София. И са покрити труповете от червените кръволоци с негасена вар, а после и с тонове сгурия. Избитите са "осъдени" на смърт от т.н. "Народен съд".

Бог да прости зверски избитите държавници и политици на Царство България! Днес се навършват 65 години от мъченическата им смърт, ала нито една медия не се сети да ги спомене, да зачете паметта им. Нищо ново и нищо чудно няма в това: тия, които владеят и командват не само медиите, но и парада в днешна България, са наследници или са кръвно и идейно свързани с убийците след 1944 година!

По-долу представям някои факти около "съдебните процеси" и личността на избитите. Да прочетем, да вникнем и никога да не забравяме престъпленията на комунистическите убийци и злодеи! Ето и сведенията, които копирах за тия, които не знаят истината за случилото се, но искат да я узнаят:

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 присъди 20-годишни, 946 присъди 15-годишни, 687 присъди 10-годишни и 3741 на по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155. По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.

Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.

Присъдите на съда: смъртни - 2618, доживотни тъмнични - 1226, 20-годишни - 8, 15-годишни - 946, 10-годишни - 687, по-кратки присъди - 3741.

Народният съд е нелегитимен. Той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от "народния съд" се вписва в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа. За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2618 от българския Народен съд.

Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон.

След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд - през януари-февруари 1945 г. - като "виновен" в сътрудничество с "фашистка" Германия и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.

Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след това - парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно - през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет.

На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.

Проф. Богдан Филов е арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

(Забележка: Информацията е взета от Свободната енциклопедия Уикипедия. По същата тема е писал и Б.Станимиров, ... Когато цървули дойдат на власт те се превръщат в ботуши..., а също и в блога ЕДИН ЗАВЕТ: Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на български офицери. Настоящата публикация е по идея на П.Каменов от Монтана.)